Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Това е кошмар, простена вътрешно Даниела. Тялото й се разтърси от паника и страх, вече не беше в състояние да разсъждава. Сякаш разумът й беше потънал в дълбок сън. „Събуди се, отчаяно проплака тя. Какво ми предстои, Господи?!“

— Не е нищо особено — обади се отстрани Малюта, отново запалил цигара. Противният дим я удари право в лицето. — В крайна сметка имате добър мотив — отмъщението… Вие сте му се доверили, а той ви е шпионирал… Нима не е справедливо да накажете това гнусно предателство?

Свързана съм с истинско чудовище, помисли си Даниела. Стомахът й се превърна в ледена топка, главата й се замая, краката й бяха като вкопани в снега. Не мога да го направя, проплака съзнанието й. Просто не мога!

— Още ли се колебаете, другарко генерал? — гласът на Малюта възвърна предишната си твърдост. — Нерешителността е голям недостатък за един член на Политбюро. Длъжен съм да докладвам за това сериозно провинение… Един мъж никога не би го проявил… — Дръпна от цигарата и подхвърли: — Може би трябва да повикам Алексей и да му наредя да ви застреля!

Олег Малюта пристъпи към нея с блеснали очи, снегът хрупаше под краката му. Долепи устни до ухото й, вонята на тютюн беше толкова силна, че дори леденият вятър не можеше да я прогони.

— Направете го, другарко генерал! Иначе животът ви свършва тук, още в този миг!

Даниела не можеше да повярва, че тялото и се раздвижва и тръгва към колата. Нямаше представа кой го насочва, само знаеше, че това не е тя…

Влезе в купето и улови погледа на Алексей в огледалцето.

— Какво се е случило? — прошепна той. — Бяла сте като вар!

Даниела се видя някъде отстрани как се навежда напред и вдига ръка. Устните й се отвориха да отговорят на въпроса му, пръстът й натисна спусъка, малко преди дулото на пистолета да опре в тила му.

Изскочи от колата и започна да повръща, ноздрите й лютяха от вонята на смъртта.

Малюта реагира светкавично. В ръката му се появи чиста бяла кърпичка, с която издърпа пистолета от Даниела.

— Вашите отпечатъци — промърмори той и внимателно прибра оръжието във вътрешния джоб на палтото си. — Искам да сте сигурна, че по всяко време мога да ви обвиня в предумишлено убийство. Не понасям лъжците и положително бих ви ликвидирал. Но имам нужда от вашето пъргаво мозъче…

Даниела му обърна гръб и отново повърна. Малюта мълчаливо насочи лъча на фенерчето към самуреното й палто. Прекрасната кожа блесна като платина. Известно време остана неподвижен, като тихо си тананикаше.

— За какво по-точно искате да ме използвате? — попита дрезгаво Даниела, най-сетне дошла на себе си. В устата й се настани отвратителен вкус, който едва ли скоро щеше да изчезне.

— За проникване в операцията на Ши Зи-лин, естествено — отвърна Малюта. — Когато събирам сведения, аз го правя изключително съвестно. Затова зная, че тайната на „Кам Сан“ е заключена в главата на стареца. А вие ще я измъкнете оттам.

Даниела имаше чувството, че са я ударили с тежък чук.

— Това е невъзможно — едва успя да изфъфли тя.

— Така ли? — извиха се гъстите вежди на Малюта. — Тогава ви заповядвам да ликвидирате Ши Зи-лин, другарко генерал!

— Ши Зи-лин е под закрилата на Джейк Мейрък — промълви с пресъхнала уста Даниела.

— Добре — кимна Малюта. — Аз съм разумен човек. — В ушите й се разнесе скърцането на замръзнал сняг. — Убийте ги и двамата!

Ледена буца притисна сърцето на Даниела.

— Мисля, че нямате представа какво поискахте току-що — тихо прошепна тя.

Зъбите му се събраха с рязко изщракване:

— „Кам Сан“, Ши Зи-лин, Джейк Мейрък! Раз, два, три… Много е просто!

Даниела замълча, кръвта лудо блъскаше в слепоочията й. Вече знаеше какво иска този човек. Вече можеше да си представи на какво задълбочено разследване е била подложена. Дори в подземията на Лубянка не биха научили толкова много за секретните й задачи.

— Отговарям за китайския сектор — преглътна с усилие тя. — Там са в ход няколко дългосрочни операции. Не можете да ги прекъснете ей така…

— Мога, мога, другарко генерал — самоуверено отвърна Малюта и дръпна от цигарата си. — Въпросът е там, че когато човек разполага с толкова могъщи лостове, той неизменно се изкушава да ги използва в личен интерес… — приведе се към нея и издуха дим право в лицето й: — А личният интерес влиза в противоречие с държавния интерес, другарко генерал!

Зъбите му отново изтракаха, звукът беше ужасен.

— Вашата сила е Химера, другарко генерал. А Китай е вашата слабост… — Противната гримаса отново изплува на лицето му, гласът му стана лепкав като сироп: — В крайна сметка не искам кой знае какво, нали? Бих могъл да поискам самоличността на Химера, бих могъл дори да ви го отнема… Какво ще стане тогава с вас? Ето, вече наистина разбирате, че не искам кой знае какво… Разкрийте тайната на „Кам Сан“, ликвидирайте Зи-лин и Джейк Мейрък. Толкоз!