Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Даниела открито трепереше. В продължение на години кариерата й зависеше от Химера и от никой друг. Без потока от строго секретна информация на Химера тя никога не би стигнала толкова далеч, никога не би се изкачила толкова високо по стълбицата на успеха, предварително определена за мъже…

В това отношение Малюта беше абсолютно прав. Химера държеше позиция в сърцето на Агенцията. Джейк Мейрък погрешно мислеше, че го е убил по време на проникването си в Грейсток преди девет месеца. Защото агентът на Даниела не беше Хенри Ундерман, дългогодишният наставник на Джейк. Благодарение на серия от безупречно проведени действия за прикритие, тя беше успяла да заблуди всички, дори самия Зи-лин…

Но сега се намираше в безнадеждно положение. Не се заблуждаваше от това, което й каза Малюта. Ако не откриеше начин да го блокира или отстрани, той положително щеше да поеме контрола над всичките й китайски операции. А ако получи тайната на „Кам Сан“ и успее да отстрани Зи-лин и Мейрък, вече нищо няма да го спре. Ще свали Геначов, въпреки влиянието на Резцов и Карелин. И Русия ще се окаже под ботуша на един луд. Малюта разполага с толкова много власт, че ако прибави към нея и тайната на „Кам Сан“, лесно ще убеди членовете на Политбюро, че свалянето на Геначов съвпада с най-висшите интереси на Съветския съюз. А какво ще стане тогава с мен, запита се Даниела. Ще бъда играчка в ръцете на Малюта до момента, в който реши да се отърве от мен…

— Нима искате да кажете, че не съм достатъчно компетентна, за да ръководя китайските ни операции? — тръсна глава тя.

— Може би — кимна Малюта и хвърли фаса си в снега. Яростта й пречеше да разсъждава, търсеше начин да се излее навън.

— Говорите за държавата, но всъщност имате предвид единствено себе си, другарю! — започна разпалено тя. — Мечтаете за абсолютна власт и аз трябва да ви помагам! — Стисна клепачи, за да не позволи на сълзите да се търкулнат по страните й, отправи гореща молитва към Бога да й даде още малко душевни сили. — Аз трябва да ви доставя сребърния куршум, с който ще повалите Геначов! А ако случайно стане провал, пак аз ще понеса отговорността!

— Тази вечер ми доставихте огромно удоволствие, другарко генерал — злобно се усмихна Малюта. — Да, разсъжденията ви са съвсем логични… Но въпреки това ще изпълните това, което искам от вас, нали?

Даниела мрачно кимна с глава. Нима имаше друг избор? Така поне ще престане да я шпионира…

Малюта приятелски я подхвана подръка и я поведе към чайката.

— Отстраняването на бащата и сина Ши ще ни бъде от полза в дългосрочен план — промърмори вече по-спокойно той. — Не се интересувам от концентрацията на капитали и власт, която двамата са започнали на територията на Хонконг…

Заваля сняг. Подхванаха трупа на Алексей и го написаха в багажника. Малюта й подаде мека кърпа, извади една и за себе си. Внимателно избърсаха кръвта от таблото и седалката, после окървавените парчета плат отидоха при трупа.

Малюта се задържа за миг над бялото лице.

— Изглежда доста изненадан — промърмори той и затръшна капака. — Но аз не съм… Защото той наистина ви беше верен, другарко генерал…

Земята под краката й изведнъж оживя. Направи опит да се подпре на калника на чайката, не улучи и се свлече на колене.

Малюта не направи опит да й помогне. Изправел над главата й, той я наблюдаваше с интереса на учен, извършил сложен лабораторен опит.

— Нима допускахте, че ще позволя да убиете човек, който наистина докладва за всяка ваша стъпка? — злорадо изръмжа той. — Ако Алексей наистина вършеше това, което ви казах, той щеше да е твърде ценен за мен…

— Не, скъпа моя Даниела… Излъгах те за него. Беше чист като снега, върху който си стъпила. Сега вероятно вече разбираш как се чувства човек, когото са излъгали… — Гледаше сълзите й с някакво странно, напрегнато любопитство, особено интересни му бяха дупките, които оставаха в снега. — Скоро ще разполагам със снимки и на сълзите ти — промърмори. — Така ще се убедиш, че постоянно те държа под око…

От устата му излиташе пара, сякаш беше тичал в студената нощ…

— Вдругиден имаш рожден ден — каза Тцун-Трите клетви. — Къде искаш да отидем на вечеря?

— В „Гади“, на полуострова — веднага отвърна Неон Чоу.

Изправен на току-що измитата палуба на своята джонка, Тцун-Трите клетви внимателно огледа любовницата си. В „Гади“, естествено, помисли си той. Защо да не отпразнува двадесет и четвъртия си рожден ден в най-скъпия ресторант на Хонконг?