Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Как ли пък не! — направи се на ядосан той. — Познавам ти душичката, в „Гади“ положително ще ме разориш! — Разбира се, това беше далеч от истината, но след седемдесет и една години на този свят, Тцун искрено вярваше, че познава женската душа.

— Нищо подобно няма да сторя — нацупи се прелестно Неон Чоу и пристъпи към него. — Но на двадесет и четири ще бъда само веднъж… Защо да не бъда щастлива? — пръстите й опипаха изумрудената огърлица, която наскоро й беше подарил, нацупеното й лице стана тъжно: — Или може би мислиш, че това изтънчено заведение не е за мен?

Нищо подобно, рече си Тцун-Трите клетви. Всички — и мъже, и жени — обръщат глава след тази изящна красавица, независимо кой я придружава. Неон Чоу работеше половин ден в канцеларията на губернатора, но лесно би могла да стане естрадна или филмова звезда. Спираше я единствено леността. През целия си живот не беше работила повече от един час без прекъсване и това очевидно й харесваше.

— Тайпан от твоя ранг действително не бива да се излага на публично място — продължи с копринен глас тя. — Затова се отказвам от „Гади“, спокойно можеш да ме заведеш в любимата си рибарска кръчма на брега на Козуей бей. Предполагам, че и това ми е много…

Тцун-Трите клетви с мъка сдържа усмивката си. Защото на практика тя можеше да поиска от него всичко и той с радост щеше да го изпълни. Но нямаше смисъл да го демонстрира, това нямаше да донесе нищо добро нито на него, нито на нея… Предпочиташе да пази в тайна магическото влияние, което му оказваше тази жена. То не можеше да се сравнява с нищо на този свят, с никоя от многобройните любовници, които беше имал през дългия си живот. Когато се любеха, той отново ставаше на тридесет години, насладата му беше дори по-силна от тогава. Възбуждаше се дори само като я гледаше.

— Май ще се окаже, че имаш късмет — промърмори той, без да показва емоциите, които се гърчеха в душата му. — Позвъних в кръчмата на Козуей бей, но точно вдругиден тя е откупена за семейно празненство. — Това беше нагла лъжа, тъй като Тцун изобщо нямаше намерение да я води там. — Значи ни остава „Гади“…

— Ура! — извика по детски Неон Чоу и се хвърли в прегръдката му. Гъвкавите й бедра се притиснаха в слабините му, зърната й се залепиха за голите му гърди. — Чудесно!

Наистина е чудесно, рече си Тцун-Трите клетви.

— Уважаеми татко, те са тук!

Тцун се обърна, познал гласа на най-големия си син. Освободи се от прегръдката на Неон Чоу и закуцука към стълбичката, по която вече се изкачваха Джейк и Блис. Дъщеря ми изглежда по-красива от всякога, отбеляза той. Кожата на Блис беше гладка и чиста като алабастър — сякаш само беше чакала появата на Джейк Мейрък Ши, за да разцъфне като роза.

— Привет, Джуан — поздрави сдържано Тцун, после се усмихна на дъщеря си.

— Може ли Блис да слезе долу? — попита Джейк. — Татко помоли да го разтрие…

— Разбира се — кимна Тцун и ги поведе към каютите под палубата. Напуснал завинаги Пекин, Ши Зи-лин избра джонката на брат си за постоянен дом. „Напомня ми годините на младостта, когато прекарвахме контрабанден опиум за чуждестранните дяволи“, обясни решението си той.

Джейк и Тцун изпратиха с поглед Блис, която бързо се спусна по стълбичката. Джейк усети погледа на Неон Чоу върху лицето си, но нарочно се направи, че не го забелязва. Предпочиташе да я третира като неодушевен предмет, като дървените каси и балите с памук на борда на товарните джонки, изнизващи се край тях.

Не мислеше за Неон Чоу, защото я считаше за собственост на чичо си и той трябваше да носи отговорност за нея. И, естествено, не можеше да я приеме за член на семейството. Дълбоко в себе си подозираше, че тази хубавица се интересува само от парите на Тцун. Беше се нагледал на жени като нея, които разполагаха с една-единствена стока за продан — гъвкавите си тела. Но това беше неразделна част от живота в Азия. Джос…

Долу, в кабината, Блис се усмихна на стареца и взе ръката му между дланите си. После се наведе и топло го целуна по бузите.

— Къде най-много те тормози болката, татко? — попита тя. Зи-лин й каза и тя кимна с глава: — Добре, тогава ще започнем с нервните възли около черния дроб… — премести се към долния край на леглото и свали обувките му. — Мястото на успокоението е тук, на стъпалото, точно под основата на средния пръст… Сега ще натисна тук, а ти ще си представиш как лечебната сила тръгва от противоположната посока на тялото ти — точно под ключицата… Минава през ребрата и слабините, спуска се по протежение на коленете и стига до вътрешната част на глезена… Там се върти в кръг, после се концентрира около мястото, което притискам… Затвори очи и се отпусни…