Продължаваше да гледа встрани и спокойно дърпаше от цигарата. Сякаш бяха близки приятели, които обсъждат как да прекарат отпуската си.
— Не крия, че се възхищавам на уменията ви… Вие наистина сте умна жена.
Захвърли фаса, който проблесна в снега и угасна.
— От друга страна обаче, аз съм съвсем наясно с вашите амбиции. Съвсем наясно… Затова ви предупреждавам, че с мен не можете да постъпите така, както постъпихте с Карпов и Лантин, и Бог знае с още колко мъже преди тях… За мен красотата ви е без значение, едва ли някога ще сънувам това, което криете между краката си…
Думите му бяха груби, с преднамерената цел да я шокират. И го постигнаха.
— Сега искам да направите своя избор — продължи Малюта. — С мен или срещу мен. Други възможности нямате. Нима мислите, че повярвах на аматьорския ви сценарий там, в ресторанта? Михаил Карелин шепне на ухото на Геначов и аз получавам статута на съветник, редом с Резцов и самия Карелин! — Ужасният тик, който би трябвало да означава усмивка, отново се появи на лицето му. — О, не, другарко генерал! Дори да успеете да ме заблудите с онова красиво нещо между краката си, аз предварително зная, че никога не бихте направили подобно предложение на Карелин. Той ще ви се изсмее в лицето, а за вас е вредно да ви се смеят…
Даниела неудържимо трепереше. Разбра, че сериозно е подценила Малюта, а бързото и издигане до поста на Лантин я беше разкрило. Запита се дали всъщност е готова за особената атмосфера в горните етажи на властта, или просто е избързала, заслепена от сияйните перспективи пред себе си…
Усети, че няма отговор на този въпрос, няма и избор.
— Аз съм с вас! — прошепна тя. Направи го едва след като отвори устата си втори път, тъй като гърлото й се беше свило на топка.
— Отлично — кимна Малюта. — Значи Алексей няма да ви застреля в тила…
— Какво?!
Отново беше успял да я извади от равновесие. Зловещата му глава се извърна към нея, тикът — усмивка беше наистина ужасен.
— Не знаехте ли, че вашият Алексей е мой агент? Зная за всяка ваша стъпка, другарко генерал. За всяка!
Лъже, въздъхна в себе си Даниела. Ако това е вярно, той би трябвало да е в течение на аферата й с Михаил Карелин. Стегна волята си, твърдо решена да изиграе играта на негово ниво.
Малюта внимателно я наблюдаваше, бадемовите му очи зловещо проблеснаха.
— Виждам, че се съмнявате в думите ми и това е съвсем разбираемо — просъска той, жълтите му пръсти извадиха обемист плик от вътрешния джоб на палтото и й го подадоха.
Даниела го гледаше така, както се гледа отровна змия. Пулсът й се ускори, слепоочията й започнаха да потръпват. Зае се да разпечатва плика, бавно и с безкрайно внимание. Света Богородице, пропищя съзнанието й.
Странно и гротескно изглеждат двама души в леглото, кон знае защо си помисли тя. Особено когато ти си единият от тях…
Снимките бяха подробни, точни и ясни. Даниела и Карелин прегърнати, Даниела и Карелин вкопчени един в друг, Даниела и Карелин в момент на оргазъм…
Малюта издърпа снимките от безжизнените й пръсти и ги разтвори като карти за игра.
— Мисля, че тази е най-хубава — промърмори с очевидно наслаждение той. — Или може би тази…
— Спрете!
Вероятно очакваше именно тази реакция, тъй като веднага прибра снимките.
— А сега искам да направите нещо за мен. То ще ни свърже далеч по-здраво, отколкото сладостното гушкане с другаря Карелин… — гласът му беше тих, почти нежен. — Принуден съм да поискам това от вас, тъй като ме излъгахте, другарко генерал… Приемам, че сте го сторили само веднъж, по отношение на Карелин, но… — раменете му леко се повдигнаха. — Може би е имало и други случаи в близкото минало…
— Сама виждате, че миналото не ме интересува. Единствената ми грижа е бъдещето… — Предметът се появи изневиделица в ръката му, някъде отвъд нейното полезрение: — Свалете ръкавиците си, другарко генерал…
Даниела мълчаливо се подчини. Как е възможно да сбъркам в преценките си, питаше се тя. Бях толкова сигурна, че го пипнах!
Нещо тежко легна в премръзналите й пръсти. Пистолет със заглушител. Даниела веднага забеляза, че е немски и доста се различава от пистолетите, които са на въоръжение в руската армия. Лично оръжие, строго забранено за всеки, независимо от поста, който заема…
— Искам да застреляте Алексей — долетя някъде отдалеч гласът на Малюта. — Направете го така, както са ви обучавали. В тила, за да бъде истинска екзекуция… Ако си спомняте, точно по този начин щеше да ви ликвидира и той.
Читать дальше