Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади някакво лъскаво списание.

— Видяхте ли това?

Даниела бавно пое корицата на „Тайм“, към която беше прикрепена уводната статия. Цветната снимка беше великолепна — заобиколен от семейството си, Геначов се усмихва на приветстващата го тълпа.

„КРАЛСКОТО СЕМЕЙСТВО В СЪВЕТСКИ ВАРИАНТ“, гласеше заглавието. Даниела мълчаливо върна корицата, без да си прави труда да прочете самата статия.

— Пространството за маневриране е силно стеснено — каза Малюта и внимателно прибра изрезката. Пипаше я така, сякаш беше намазана с отрова. — Този наш модерен водач узурпира властта с всеки изминал ден. Култът към неговата личност постоянно расте, но на практика той няма никакво понятие как да съживи нашата изостанала икономика. Четири процента годишен прираст не се постигат с голи лозунги пред екзалтираната тълпа…

— Лошото е, че, зает с тези фантасмагории, Геначов загърбва сериозни проблеми на нашата външна политика. Китайската заплаха, войната в Афганистан… Страхувам се, че след десетилетия на стабилно присъствие ние безвъзвратно губим позициите си в Африка, спечелени с невероятни усилия. Днес нямаме никакъв контрол над събитията в Южна Америка, да не говорим за серията от провали в Югоизточна Азия…

— А за какво губи времето си Геначов? Ходи сред народа, разговаря със селяните и ги лъже, че тежките времена вече отминават — от устата му се откърти презрително сумтене. — Скоро ще минем на държавни субсидии за селското стопанство, също като в Америка. Как ли пък не!…

Пръстите на Малюта се свиха в юмрук, кокалчетата им побеляха от напрежение.

— На това трябва да се сложи край! Получа ли от вас тайната на „Кам Сан“, ще мога да докажа всичките си твърдения пред Политбюро! Време е да възвърнем контрола си над Африка, Южна и Централна Америка! Време е Съветският съюз отново да се превърне в световна сила! Време е да проявим по-голяма агресивност в международните отношения, вместо да се опитваме да направим по-продуктивни архаичните си колхози!

— Но това не може да стане, докато в Политбюро се чува думата само на Геначов!

Даниела махна с ръка към масата, решила поне временно да отвлече вниманието му:

— Няма ли да хапнем? Направо умирам от глад!

Известно време се храниха в мълчание, но тя ясно виждаше, че мислите на Малюта са другаде. Въпреки това се обади едва когато платото с мезета беше опразнено:

— Не сте забравили, че имате и друг начин на действие, нали? Можете да сключите съюз с Геначов, с цената на известна гъвкавост и дребни отстъпки… Лесно бихте могли да му станете съветник по международните въпроси…

Малюта не каза нищо, но от изражението на лицето му Даниела разбра, че се е замислил върху думите й. После главата му се вдигна, ръцете му се разпериха над масата:

— Не виждам как бих могъл да съветвам другаря Геначов. Негов гуру е Михаил Карелин: човекът без лице… Нали така го наричат?

— В определени среди — кимна Даниела, обмисляйки непосредствената си стратегия. Трябва да постави капан на Олег Малюта, просто трябва! Дали да не опита някакъв фалшив заговор за убийството на Геначов? С пълен комплект неоспорими улики, които веднага ще го изправят до стената?

— Говори се, че Карелин е напълно лишен от амбиции — продължаваше Малюта. — Доволен е да остане в сянка и да шепне в ухото на Геначов. Може би голяма част от идиотщините на генералния секретар всъщност са рожба на Карелин… Никой не знае какви са отношенията между тях…

Търпение, заповяда си Даниела Воркута. Трябва да се действа бавно и изключително предпазливо.

— Ами ако самият Карелин ви предложи за външнополитически съветник на Геначов? — вдигна глава тя.

Малюта опипа с палец моравите си устни, после извади един „Кемъл“ без филтър и щракна запалката. Даниела прикри обзелото я отвращение.

— Това е интересно предположение, другарко генерал — промълви той, а Даниела с ужас наблюдаваше как на лицето му се появява нещо като усмивка. Беше по-скоро някакъв тик, ужасен и отблъскващ като всичко останало у този човек.

— Но вие без съмнение се шегувате… Нима Карелин ще пожелае доброволно да сподели част от властта си с мен?

— Ще пожелае, ако го помоля аз — твърдо отвърна Даниела.

— Аха! И той веднага ще изпълни молбата ви!

Даниела остави чаената чаша върху покривката и вдигна глава:

— Преди около месец и половина Михаил Карелин ми позвъни по телефона и ме покани на вечеря. Аз веднага си помислих, че ще бъда обект на известно ухажване, тъй като току-що ме бяха избрали за член на Политбюро… Знаете, че там съществува борба за надмощие между определени фракции.