Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

А Олег Малюта беше единственият човек на този свят, който можеше да унищожи всичко това с едно щракване на пръстите си.

Лицето му беше продълговато и с нищо не напомняше за кореняк московчанин. Широките скули и бадемовите очи навяваха мисълта за наличието на монголска кръв, това впечатление допълнително се подсилваше от прошарената, ниско остригана коса. На темето му се беше очертало кръгче плешивина, което създаваше измамно впечатление у хората, които не го познаваха добре. Приличаше на стар гросмайстор, чието единствено удоволствие е да анализира и преиграва отдавна забравени партии шах…

Но това впечатление беше невярно и безкрайно далеч от истината.

Малюта пое чашата от ръката на Даниела и гаврътна наведнъж трите пръста кехлибарена течност. Адамовата му ябълка подскочи нагоре-надолу, чашата бе върната обратно в ръката на Даниела, пожълтял от никотина пръст обърса устните. Главата му се извърна към прозореца, очите му с удоволствие наблюдаваха среднощния парад на пистата, организиран изцяло в негова чест.

Изпълнявайки предварителните указания на Даниела, Алексей напусна магистралата „Сашира“ и пое по улиците, които водеха към Москва река. Малюта ги обичаше много, почти колкото балета. Даниела беше сигурна в това. Прозорците на апартамента му гледаха към реката, канцеларията му в една от мрачните кули на Кремъл също беше подбрана така, че да се виждат всички извивки на Москва река…

— Лунната светлина е прекрасна, когато се отразява във водата — въздъхна той и измъкна една цигара без филтър от смачкано пакетче „Кемъл“. Не й предложи и това беше добре. Лантин постоянно я караше да пуши, но цигареният дим я отвращаваше. Особено след „самоубийството“ му… Непрекъснато й се струваше, че сред дима се прокрадва и миризмата на пусната докрай битова газ…

— Това е от леда — промълви Даниела.

Движеха се на метър от парапета, голите клони на дърветата приличаха на извити старчески пръсти, посягащи към блестящата повърхност на великата река.

Купето на лимузината се изпълни с тютюнев дим и Даниела свали с един пръст прозорчето до себе си.

— Как беше в Ленинград? — попита тя и мъчително преглътна. Острият пушек дразнеше гърлото й.

— Отвратително — въздъхна Малюта, очите му ненаситно се наслаждаваха на любимата Москва. Седеше извит на една страна, главата му беше обърната към опушеното стъкло.

— Бих искала да попитам…

Пожълтелите от никотина пръсти повелително се размахаха на сантиметър от лицето й.

— Гладен съм! — отсече Малюта. — Ще се наслаждавам на вечерята си, а вие спокойно ще можете да се наслаждавате на думите ми!

„Дали се държи така, защото съм жена, или има и нещо друго“, запита се тревожно Даниела.

Да седиш редом с Олег Малюта е все едно да попаднеш в орбитата на черна дупка, въздъхна в себе си Даниела, усетила с пълна сила отрицателната енергия, която излъчваше тялото му. След десетина минути в негово присъствие вече се чувстваше премръзнала и уморена. Стегна се и с усилие на волята направи опит да прогони това чувство. Просто защото си даваше сметка, че тази нощ ще има нужда от целия капацитет на сивото си вещество.

Беше инструктирала Алексей да направи резервация в хотел „Россия“ на Крайречния булевард. Там имаше девет ресторанта, Даниела най-много харесваше онзи в приземието, тъй като оркестърът свиреше приятна танцова музика. Но сега отидоха в друг салон, разположен на 21-вия етаж. От него се разкриваше великолепна гледка към Кремъл и базиликата „Свети Василий“. Беше убедена, че тази гледка ще достави удоволствие на Малюта и наистина стана така.

— Москва е прекрасна! — въздъхна щастливо той, след като се настаниха на една от масите с най-хубава гледка. — Чиста и блестяща!

После започна да поръчва. Избра си водка с няколко вида мезе — две разновидности каспийски хайвер, желирана риба и пастет. Изобщо не си направи труда да я попита за нейните предпочитания.

Даниела затвори очи и си представи дъската за „уей ки“. Играеше на тази древна китайска игра във всяка свободна минута, владееше и японската й разновидност, известна под името „го“. Знаеше и широко разпространеното поверие, според което стратегията при „уей ки“ отговаря най-точно на житейската философия на играча…

Чудеше се защо Малюта си прави труда с всичките тези постановки. Той откровено я ненавиждаше, очевидно ненавиждаше и всички жени на света. Особено тежко му беше да понесе факта, че е успяла да се добере до Светая светих на мъжката власт: Политбюро…