Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Алкохолът пристигна светкавично и това беше ново потвърждение за авторитета на Олег Малюта. Водката се оказа „Перцовка“ — едно от любимите зимни питиета на Даниела. Лютивият вкус й беше особено приятен, когато навън всичко бе сковано от студ.

Малюта изчака поднасянето на голямото метално плато с мезетата, но не посегна към приборите. Нали беше гладен, безмълвно се учуди Даниела.

— На всяка цена трябва да открием тайната на „Кам Сан“!

Казани без всякакво предисловие, думите му прозвучаха шокиращо. Вече почти година Даниела безуспешно се опитваше да разгадае тайната на китайския проект „Кам Сан“ в провинция Гуандон. Само двама души знаеха тази тайна: Ши Зи-лин и синът му Джейк Мейрък. Откъде е този внезапен интерес на Олег Малюта? Даниела не изпитваше никакво доверие към него. Беше убедена, че ако се стигне до медали след евентуалното разгадаване на тайната, тя самата няма да бъде сред наградените. „Кам Сан“ би могъл да даде в ръцете й огромна власт, в ръцете на Малюта — също. Но не и на двамата заедно.

— Това не е лесно — предпазливо промълви тя.

— Но трябва да бъде сторено, другарко генерал! — отсече с блеснали очи Малюта. — Имам намерение да заема мястото на Фьодор Ленинин, а това не може да стане без властта, която ще ми даде „Кам Сан“! — Имаше предвид Фьодор Ленинин Геначов, генерал, секретар на ЦК на КПСС. — С приятелчета като Резцов и Карелин в Политбюро, човек не може дори да пръдне, без Ленинин да узнае за това!

Карелин. Случайно ли спомена това име Малюта?

Дишането й стана бавно и спокойно. Предчувствието й излезе вярно — този побъркан е намислил нещо… И очевидно възнамерява да я замеси. Остана спокойна единствено благодарение на стоманената си воля.

— Трябваше да сте там, другарко генерал — продължи Малюта. — В Ленинград… Трябваше да видите как Геначов се разхожда сред тълпата, усмихва се и маха с ръка. „Сред вас съм, за да ви помогна… Ще изслушам проблемите ви и ще направя всичко възможно да ги реша… Оттук ще започне възходът на нова Русия!“… — Малюта напълни дробовете си с въздух, на лицето му се появи гнусливо изражение. — Като младеж съм виждал Никита Хрушчов. Постоянно се смесваше с тълпите, овациите му действаха като допинг. Отиде чак в Америка, посети Дисниленд… Мислех за него като за герой… Разбирате ли? Мъдър и прозорлив герой, който популяризира идеите си и извън пределите на Съветския съюз.

— Но един ден чух какво казва баща ми… Той ненавиждаше Хрушчов. „Най-голяма опасност за нас с култа към личността, който се е заел да изгражда Хрушчов. Той използва голяма част от времето си за Хрушчов. Зеленее от завист пред авторитета на американския президент Кенеди. И води война с него… Война на лично самочувствие, а не на идеология…“

Малюта взе вилицата и хвърли няколко залъка в устата си. В Русия само алкохолиците пият водката без мезе.

— Заключих се в стаята си и два дни не мръднах оттам — продължи той. — Не ядях и не пиех, не исках да виждам никого. Мислех за Хрушчов и думите на баща ми. След известно време разбрах, че баща ми с нрав. Хрушчов действаше под натиска на собственото си его, а това е много опасно за лидер на велика страна като Русия.

— Наистина ли мислите, че този разговор е необходим, другарю? — пое си дълбоко въздух Даниела.

Главата на Малюта светкавично се завъртя и огледа обстановката. Приличаше на ястреб, успял да засече плячката на километър под себе си. Даниела усети как се парализира под тежкия му поглед. По гърба й се плъзна тъпичка струйка пот, тя изведнъж си даде сметка, че се страхува от този човек, че изпитва ужас от него. Трябваше да преодолее това чувство на всяка цена, в противен случай с нея беше свършено…

— Нима поставяте под съмнение моите преценки, другарко генерал?!

Начинът, по който наблегна на титлата й, ясно показа презрението му. Дали това е така, само защото съм жена, отново се запита тя.

— Не, другарю — отвърна Даниела, запазвайки твърдостта на гласа си с цената на доста усилия. — Имам предвид обстановката. Тук едва ли…

— Тук шумът е достатъчно силен, за да попречи и на най-чувствителния микрофон — прекъсна я той, закова тежкия си поглед върху лицето й и тихо попита: — Това ли е единствената причина за безпокойството ви?

— Какво имате предвид? — неволно замръзна тя.

Малюта хвърли поредния залък в устата си и небрежно сви рамене.

— Хората го обичат… Геначов е едва на петдесет и пет, съвсем млад по стандартите на Кремъл. Демонстрира енергичност и тълпите полудяват. Обявява началото на решителни реформи в селското стопанство, стабилизиране на икономиката. Четири процента годишен ръст без съкращаване на военните разходи. Музика в ушите на обикновените хора… После идва ред на номера с личния живот… Води жена си и дъщеря си навсякъде, дори на военни паради. В Болшой сяда редом с обикновените зрители, докато ложата му на балкона остава празна…