Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Намести се по-плътно върху него, но това наруши равновесието на телата им. Паднаха по гръб, право върху струпаните палта на леглото. Разнесе се смях, но никой от двамата не беше сигурен на кого принадлежи той.

Симбал отмести полата й от очите си, вдигна глава и попита:

— Как е възможно да съм допуснал такава огромна грешка по отношение на теб?

— Нали ти казах, че си глупак? — промърмори тя, пъхна ръка под полата си и напипа влажния му, все още твърд член. — При това голям глупак!

В градината под тях вече беше настъпила тишина.

Блестящочерната чайка чакаше на пистата на летище Домодедово. Струпаният на купчини сняг фосфоресцираше на лунната светлина. Изгорелите газове от двигателя се точеха на тънка бяла струйка, температурата на въздуха беше далеч под чертата на нулата.

На петнадесет километра в северозападна посока сияеха светлините на Москва, в сравнение с тях луната беше бледа и опърпана.

Генерал Даниела Воркута се беше отпуснала върху удобните кожени седалки на лимузината. Топлото палто от самур беше разтворено около нея като удобна завивка. Разкошната сребриста кожа влизаше в ярък контраст със строгата униформа под нея. С тази униформа се беше появила на погребението на Юри Лантин, ръбовете на куртката и полата все още бяха остри като бръснач. Тройната лентичка за медали над лявата й гръд смътно проблясваше на студената светлина на летището.

Мислите й бяха далеч от Москва и човека, когото беше дошла да посрещне. Както обикновено, пъргавият й ум вече обработваше информацията, получена съвсем наскоро от Митре — нейния главен агент в Хонконг. Хонконг! Напоследък постоянно мислеше за този великолепен град, за огромния поток пари, течащ през Кралската колония.

Даниела съвсем не беше алчна, никой не би могъл да я обвини в сребролюбие. Но тя беше сред малцината избраници, които имаха способността да виждат отвън непосредствената стойност на парите. За нея парите бяха власт. Особено когато ставаше въпрос за Хонконг. Защото прекрасно знаеше, че Хонконг е ключът към Китай, а може би и към целия азиатски континент.

Добре знаеше, че и Ши Зи-лин мисли така. Ши Зи-лин! Мъдрият стратег и владетел на Китай, в чиито планове вече трета година се опитваше да проникне. Смъртта на най-близкия му помощник Жанг Хуа не попречи на тези опити, макар че сърдечният инфаркт прекъсна потока от важна информация, който получаваше от Жанг. Вместо това получи нещо дори по-добро: възможност да проникне във Вътрешния кръг — дълбоко законспирираната организация на Ши Зи-лин.

Все още не успяваше да проникне в другия секретен проект на Зи-лин — „Кам Сан“, но последната информация на Митре беше огромна крачка напред и в тази посока.

Най-съкровената мечта на Даниела Воркута беше да подчини Хонконг. Успее ли да стори това, Китай ще бъде в краката й. Защото Хонконг е бил и винаги ще бъде вратата на Китай към Запада. Без неутралния терен на колонията Китай не може да осъществява делови контакти със свободния свят и ще бъде обречен да се върне към своята дълбока, средновековна изостаналост. Без Хонконг няма бъдеще за Китай, огромната страна никога не би могла да се конкурира със Запада. Всичко това определя и цената на Кралската колония за властниците в Пекин — една висока до небето цена, която всеки от тях би желал да плати…

Даниела вече знаеше как да завладее Хонконг — просто като измъкне властта от онзи, който контролира „юн-хюн“ и започне да я упражнява сама…

За постигането на тази цел трябваше да ликвидира Анатолий Карпов — нейния предшественик, заемал длъжността директор на Първо главно управление на КГБ, а заедно с него да ликвидира и опасния му съюзник в Политбюро — Юри Лантин. Двамата бяха създатели на операцията с кодово име „Лунен камък“, която предвиждаше военно обкръжение на Китай и непрекъснати въоръжени стълкновения между китайските гранични войски и части на редовната виетнамска армия в района на провинция Юнан.

Нейните предшественици искаха унищожението на Китай. Глупаци! Машинациите им доведоха Русия до ръба на ядрения конфликт, който неминуемо щеше да унищожи цялата планета!

Но Даниела предвиждаше по-добра съдба за Китай — постепенното и незабележимо подчинение на съветската политика в района, пълноводен поток от капитали за кремълската хазна. Всичко това можеше да бъде осъществено единствено чрез Хонконг — вълшебния ключ към богатството и властта. Единствено Даниела, майстор на играта „уей ки“, можеше да бъде достоен съперник на Зи-лин. Той е Джиан, абсолютен шампион на древната игра. Ако човек не разбира тънката стратегия на „уей ки“, той никога не би имал шанса да открие слабото място на Зи-лин, да го обърка и победи… Но тя разбираше отлично брънките на тази стратегия.