Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Днес най-сетне усети, че ще може да установи предимство над плочките, разположени от Зи-лин. Крайната победа ще бъде нейна, милиарди рубли ще влязат в касите на Кремъл, милиони ще останат лично за нея. Плюс абсолютната власт над Азия — нещо, за което не можеше да мечтае никой от руските императори… Страната й най-сетне ще установи трайно господство в Източното полукълбо — мечтата на цяло поколение руски патриоти след падането на онзи фалшив комунист Мао Дзъ-дун. А когато тази мечта се превърне в действителност, пред Даниела положително ще се разкрие широк и бляскав път към най-висшите ешелони на властта…

Направи усилие да се изтръгне от примамливите мечти за бъдещето, загърна се в коженото палто и кратко отбеляза:

— Закъснява!

Личният й шофьор, старши офицер от КГБ с дългогодишен опит, леко поклати глава:

— Вероятно заради бурята. Връхлетяла ги е някъде по пътя. Но закъснението едва ли ще е голямо, иначе биха ме информирали…

Даниела изви красивата си глава към него. Гъстата руса коса падна пред очите и, тя отметна кичура с леко изпити пръсти. Не харесваше тона на шофьора си, особено това „ме“, което често употребяваше. Алексей не беше толкова безличен, колкото би й се искало.

— Альоша — тихо прошепна тя. — Много те моля в негово присъствие да си държиш устата затворена!

— Разбира се — отвърна той и тъмните му очи внимателно опипаха лицето й в огледалцето за обратно виждане.

Даниела се наведе напред и прошепна в ухото му:

— Не ми създавай повод за притеснения!

Гласът й беше твърд като кремък. Шофьорът неволно се изпъна, отправи поглед право пред себе си и отвърна:

— Слушам, другарю генерал!

Даниела се засмя, вдигна ръка и разроши гъстата му черна коса. От мястото си не можеше да види изпитото му лице с издължен сръбски нос, но лесно си представи стегнатото му тяло на атлет, плоския корем и слабините, които понякога обливаше със собствената си пот…

Извърна глава и погледна през опушеното странично стъкло на чайката. На пистата потрепваха десетина мъже с дебели тъмносини палта и кожени шапки. Милиция, помисли си тя. Нищо общо със служителите на Комитета за държавна сигурност. Даниела беше началник на Първо главно управление в този комитет — една от най-могъщите институции на съветската държава.

— Самолетът кацна, другарю генерал — докладва Алексей.

Милиционерите навън се раздвижиха, Даниела се стегна. Около пистата се оформи гъста верига, смътно проблеснаха пистолети. Кой идиот им е наредил да ги размахват, ядоса се Даниела.

Фигурата му се появи в мрака, неясна и някак разводнена на фона на прожекторите. Даниела не можеше да види лицето му, но го позна по походката. Беше походка на човек със светкавични реакции, свикнал да се оправя във всякаква обстановка. В нея нямаше дори следа от напереността, с която се придвижваха повечето висши функционери на Кремъл.

Придружаваха го шестима цивилни агенти на КГБ. Всички от управлението на Даниела. Беше заповядала да не обличат връхни дрехи, въпреки хапещия студ. „При извънредна ситуация едва ли ще успеете да извадите оръжието си под всичките тези дрехи“, беше им казала тя на оперативката, проведена следобед.

Милиционерите в сини шинели бавно се отдръпнаха да направят път.

— Маршрутът ти е известен — промърмори Даниела.

Сложил ръце на волана, Алексей с учудване долови скритото напрежение в гласа й.

— Да, другарю генерал — официално отвърна той.

Групичката спря пред колата, един от хората на Даниела отвори задната врата. В следващия момент Олег Малюта вече беше в затопленото купе.

— Привет, другарко генерал.

Гласът му проскърца като шкурка върху цимент.

— Привет — отвърна Даниела и неволно сбърчи нос. От новодошлия се излъчваше остра миризма на тютюн и пот. Беше потта на човек, който е имал напрегната работа и цял ден не се е спрял нито за миг.

Алексей включи на скорост.

— Едно питие — промърмори Малюта.

Не притежава дори елементарно възпитание, помисли Даниела, докато вадеше бутилка азербайджански коняк от барчето. Напълни една чаша и някак не на място си спомни за отлежалата водка „Старка“ — любимото питие на Юри Лантин. Именно с нея го беше убила… Първо изсипа приспивателно в бутилката, а после тикна главата му в газовата фурна. Никой не изрази съмнения по повод неочакваното самоубийство на Лантин и нещата потръгнаха. Даниела зае овакантеното от Карпов място на началник на Първо главно, едновременно с това беше избрана и за член на Политбюро — на мястото, освободено от Лантин… Така стана първата жена в историята на СССР, достигнала до толкова висок пост.