Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Как мислиш, чичо — промълви Джейк. — Дали Блустоун има пръст в измамата, станала в банката „Саут-ейша“?

— В това няма никакво съмнение — тръсна глава Тцун. — Съвсем ясно е, че бездомното псе, което открадна парите, няма достатъчно мозък за провеждането на тази сложна операция. Той несъмнено би натъпкал джобовете си с банкноти и би побягнал накъдето му видят очите… Не, тук ясно си личи почеркът на Блустоун…

Джонката с аленото платно се скри зад вълнолома, а Джейк видя черната черта на хоризонта. В същия миг се пробуди вятърът.

— Може би Блустоун има далеч по-широк достъп до „юн-хюн“, отколкото си представяме — добави мрачно Тцун.

Джейк не отговори, очите му продължаваха да са насочени към хоризонта.

— Химера, съветският шпионин в Агенцията… — подхвърли замислено Тцун. — Или Хенри Ундерман, твоят някогашен наставник… Откъде е знаел за императорския печат? Откъде е имал информацията, че кехлибарената фигурка е разделена на четири и е превърната във „фу“? Как е разбрал, че отделните части се намират у теб, природения ти брат Ничиреншу, Блис и Андрю Сойър?

Джейк бавно изпусна въздуха от гърдите си.

— Блустоун е незначителна фигура, чичо. Пионка и нищо повече. Зад плановете за дискредитиране на „Саут-ейша“ стои Даниела Воркута. Тя е успяла да проникне в „юн-хюн“ и почеркът й вече личи… Даниела Воркута манипулира Блустоун, същото върши и с Химера…

— С Химера ли? — изненадано го погледна Тцун. — Какво говориш? Химера е мъртъв, ти го уби със собствените си ръце!

— Аз убих Хенри Ундерман, чичо — с мъка промълви Джейк. — Но той не беше Химера…

— Какво?!

Джейк стоеше неподвижно, сякаш изведнъж се беше превърнал в камък.

— Преди седмица влязох в контакт с един от хората на Агенцията. Името му няма значение. Дълбоко законспириран агент с кодово наименование Аполо. За него знаят само Донован и няколко от най-близките му сътрудници, а резидент му е бил покойният Беридиън. По дипломатически канали агентът научил за смъртта на Ундерман и се заел с разсъждения. Имал е сигурни доказателства, че Ундерман не би могъл да бъде двоен агент. На практика е бил убеден в това, чичо! Разровил се по-надълбоко и установил, че Химера продължава да функционира. Няколко месеца секретни разследвания и задълбочени анализи му предоставили отговора на загадката: агентът на Даниела Воркута с кодово име Химера е Роджър Донован!

Очите на Джейк проследиха увеселителната лодка, която ловко си пробиваше път между закотвените джонки и се насочваше към близкия плаващ ресторант. Вътре се бяха настанили трима мандарински бизнесмени, застинали в официалните си костюми като някакви праисторически гущери. Мазната вода тихо плискаше в борда на джонката.

— С Донован всичко идва на мястото си, чичо — обърна се Джейк. — Воркута по блестящ начин успя да ни заблуди и това доведе до отстраняването на Ундерман. Прибегна до фалшифицирани улики и ме убеди, че именно Ундерман е Химера, други фалшиви улики бяха подхвърлени на самия Ундерман и той беше стопроцентово убеден, че аз стоя зад убийството на Беридиън…

— Но тази игра беше много опасна за истинския Химера. По всяко време Хенри или аз можехме да разкрием истината. Следователно трябваше да платим и най-високата възможна цена…

— Бих казал, че цената никак не е малка, особено като имаме предвид, че Агенцията се управлява от човек на Воркута — отбеляза Тцун-Трите клетви.

— Точно така — мрачно промълви Джейк.

Тцун насочи поглед към мазните вълнички, които се разбиваха в борда на джонката. В дъното на пристанището блесна разноцветно сияние. Гигантският плаващ ресторант „Джъмбо“ отваряше врати за посетителите си.

— Сигурен ли си? — тихо попита той. — Това не е ли само нов етап от дяволската игра на Воркута?

— Не — поклати глава Джейк. — И причините за това са две… Първо, тя за нищо на света не би събудила подозренията ми отново, защото именно това беше целта й — да ме убеди, че Химера е мъртъв. Второ, последната заповед на Ундерман до Аполо е била кратка и ясна: да се ликвидира Даниела Воркута. Аз лично я предадох по каналите…

— Дано пукне сто пъти подред, племеннико! — гневно просъска Тцун и се изплю във водата. — Колко неприятности ти е причинила!

— И един път стига, чичо — въздъхна с безизразно лице Джейк. — Заради Воркута аз убих един от най-старите си приятели… — Очите му гледаха надалеч и вероятно не виждаха нищо. — Тя ни изправи един срещу друг и нито Хенри, нито аз успяхме да разберем това… Тя разруши всичко, което имахме: приятелство, доверие, обет… На тяхно място, като зловеща магьосница, размаха измамата, предателството и страха… Тя ни раздели и с това ни победи. Дори по-лошо — накара ни да се унищожим взаимно… Правилно е усетила, че взаимната ни обич може лесно да се превърне в омраза и тази омраза да ни заслепи… О, Буда! Как ли е злорадствала, когато убих Хенри! Сякаш съм наемен убиец, който е действал по нейна поръчка!