Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Но с какъв бизнес ще се занимава „Интер-Ейша“, Джуан? — попита Т. И. Чун. — Все още нямаме понятие защо заложихме цялата си финансова мощ на една карта…

— „Интер-Ейша“ не е повод за настоящото събиране — намеси се Андрю Сойър. — Моля за извинение, Джуан, но вече не мога да задържам информацията, която събирам от доста време насам… — избърса с ленена кърпичка потното си чело и продължи: — С прискърбие трябва да ви съобщя лошата новина, която беше потвърдена и от Съвета по банков надзор: от южноазиатската ни банкова корпорация системно са изтичали средства на обща стойност около двадесет и пет милиона долара. А тази нощ е изчезнал и директорът…

Джейк посрещна новината с каменно лице, но душата му се сви. Даде си ясна сметка, че ако това стане достояние на пресата, с тях ще бъде свършено.

— Дано боговете накажат червивите банкери! — избухна Тцун-Трите клетви. — Само неприятности си имаме с тях! Затова предпочитам да си сложа златните кюлчета под леглото и да не ми пука за тези дрисльовци!

Джейк спокойно го изчака да свърши, после се обърна към Сойър и попита:

— Сигурен ли си, че това е работа на Тек Яу?

— Абсолютно. Успяхме да разберем, че се е качил на самолет за Делхи, последния нощен полет на „Еър Индия“. Несъмнено вече е в Швейцария или Лихтенщайн заедно с краденото и умира от смях!

— А ние трябва да оправяме бъркотиите му — промълви замислено Джейк, почуквайки с пръст по облегалката на креслото. — Първата ни работа е да потулим скандала. Надушат ли вестниците, клиентите на банката ще се втурнат да изтеглят парите си… — Не беше необходимо да добавя, че повечето от тези клиенти са китайци, които, също като Тцун-Трите клетви, не изпитват особено доверие към такива западни измишльотини като банките. Скандал от подобен характер лесно ще доведе до затварянето на „Саут-ейша банк корп.“ в рамките на десетина дни. А това би означавало истинска катастрофа, тъй като повечето пари на „юн-хюн“ преминават именно през тази банка.

— Баща ми със сигурност не е предвидил подобен развой на нещата, помисли си той. Може би чичо ми е прав, може би наистина съм надценил нашите позиции. Отново си спомни за увеселението на Блустоун в края на седмицата… Каква ли е била целта му?

И дума не можеше да става за съвет от баща му. Това би унищожило изцяло авторитета му на Джуан. Ще трябва да решава сам, при това веднага.

— Андрю, искам точните цифри на загубите ни — вдигна глава той, после се обърна към Тцун-Трите клетви: — Чичо, трябва да се свържеш с всички дракони на триадите, което участват в „юн-хюн“. Да използват цялото си влияние за потулване на скандала. Докопат ли ни вестникарите, спокойно можем да идем да се удавим…

— Съмнявам се, че дори те ще успеят, Джуан — поклати глава Тцун. — Знаеш как се разпространяват слуховете в този град…

— Наистина знам — кимна Джейк и стана на крака. — Но на нас ни трябва не повече от седмица. За това време ще открия начин да насоча някакви капитали към банката.

— Ще направя каквото трябва — кимна Тцун-Трите клетви. — Лично ще се погрижа за драконите.

— Добре — кимна Джейк. „Вече сме на ръба на пропастта, помисли си той. И най-лекият ветрец може да ни събори…“

В главата му бавно изплуваха отдавна забравени неща. Фо Саан — неговият учител и наставник, изпратен лично от Зи-лин за обучението му, често обичаше да казва:

Срещу силен враг трябва да се обръща внимание на дребните неща. Решиш ли да атакуваш директно очевидно по-силен от теб противник, той лесно ще те победи. Затова трябва да търсиш периферните му слабости. Само така ще можеш да го разколебаеш и да откриеш път към сърцето му…

В следващия миг Джейк вече бе взел решението си. Беше съвсем ясно, че най-голяма полза от дискредитирането на Южноазиатската банкова корпорация имат Блустоун и Даниела Воркута. Нима този тип отново е успял да проникне във Вътрешния кръг? Андрю е прав, като изтъква, че веднъж вече е успял да го стори и нищо не му пречи да опита втори път…

— Да се залавяме за работа — изправи се той. Почти не помнеше как е влязъл в асансьора и се е качил в колата си. В момента, в който напусна офисите на „Сойър & синове“, проблемът с банковия скандал отиде далеч, в бездънните складове на паметта му. Знаеше, че преди да получи допълнителна информация от Сойър, нищо не може да направи.

Насочи вниманието си към новините от Токио и Осака. Беше в банята, когато Блис му позвъни. Мокър и гол, той се изправи пред телевизора и изгледа докрай картината на жестоките сблъсъци в Япония. Според информацията на говорителя ставало въпрос за нова териториална война между най-големите кланове на Якудза — Кисан и Комото. А Микио Комото — главатар на единия от тези кланове, беше близък приятел на Джейк… Сърцето му се сви от тревога.