Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Това едва ли ще бъде разумно — спокойно отвърна Джейк, настанил се удобно в единия край на просторния кабинет, върху меко кожено кресло.

В стаята се усещаше силно напрежение, насъбрано там дори преди тази изключителна среща между главните участници в „юн-хюн“ — Джейк, Сойър, Тцун-Трите клетви и Т. И. Чун. Срещата се осъществи по настояване на Сойър, който беше поел грижата за ежедневните проблеми на Вътрешния кръг. Събирането на едно място на Тцун-Трите клетви и Т. И. Чун носеше определена заплаха, тъй като всички в Хонконг знаеха за дълбоката омраза между двамата. Една мнима омраза, измислена от Зи-лин и благодарение на която двамата братя успяха да натрупат огромно състояние и плодоносни делови контакти. Андрю Сойър отлично знаеше това, което означаваше, че наистина има спешни причини за свикването на извънредно съвещание посред бял ден.

— Именно Блустоун изкуши помощника ми, точно той е главният съветски агент в Азия! — тросна се Сойър и почука с пръст дебелия плик в ръцете си: — Имаме предостатъчно улики срещу него и аз отдавна настоявам да го тикнем в затвора. Не виждам причина да не сторим това веднага, просто като повикаме агентите на Специалните служби.

— Най-важното е, че вече знаем кой е врагът — тръсна глава Джейк. — Това е огромно предимство и аз нямам никакво намерение да се лишавам от него. Имаме уникалната възможност да контролираме действията на сър Джон Блустоун — най-важния съветски агент в Азия. Ако сега го отстраним, кой може да каже с кого ще го замени Даниела Воркута? Няма да узнаем това, докато не стане прекалено късно. Освен това ще унищожим и мрежата на Блустоун, а вече започнахме да проникваме в нея. Първото нещо, което ще направи московският резидент на Блустоун, е да прекрати всякакви контакти с хората си тук. Ще започне да изгражда нова мрежа, а ние ще се превърнем в слепи котета. Това ли искаш да постигнеш?

Сойър се приближи и седна на един стол до Джейк. Прекара пръсти през оредялата си коса и изръмжа:

— Искам Блустоун да си получи заслуженото!

— Ще го получи — спокойно отвърна Джейк. — Всяко нещо с времето си. Реколтата все още зрее, Андрю…

— Междувременно обаче нашата империя се разпада! Блустоун се бори за контролния пакет на „Пак“ — нашата дъщерна компания, инвестирала огромни капитали в проекта „Кам Сан“. Следователно трябва да направим всичко възможно да задържим контрола си над нещата. Не е ли така, уважаеми Тцун?

— Така е — кимна Тцун-Трите клетви. — Аз създадох този филиал и мога да кажа, че изпуснем ли контролния пакет, ще изгубим над двеста милиона американски долара.

— Вътрешният кръг трябва да контролира строителството на „Кам Сан“, в това няма никакво съмнение — отсече Джейк.

— Но битката ни за контролния пакетна „Пак“, прибавена към огромните инвестиции „Кам Сан“, сериозно намали нашата наличност от ликвидни средства — отбеляза Сойър.

— Знаеш ли какво означава това? — скочи на крака Т. И. Чун. — Никога през живота си не съм виждал такова изтичане на капитали, на каквото бях свидетел в проклетия консорциум „Интер-Ейша трейдинг“! Ние сме трима от най-богатите тайпани в Азия! Но, изпълнявайки плана на Зи-лин, и тримата приехме да поверим капиталите си в ръцете на Джуан. Оттогава насам аз дори нямам представа къде отиват парите ми!

— Прекалено разпръскване — обади се Тцун-Трите клетви. — Съжалявам за това, което ще кажа, но имам чувството, че Джианът е сбъркал някъде… — извърна се към Джейк и добави: — Все още не разбирам защо ни трябваше този „Интер-Ейша трейдинг“! При това в момент, в който, както правилно отбеляза уважаемият Чун, ние харчим суха пара за „Кам Сан“… Защо ни беше необходим този нов консорциум? Нима не предположихме, че там ще потънат милиони долари! Господи! Лошо ми става, като си помисля, че всичките ни пари са вързани в „Интер-Ейша“! Враговете ни скоро ще надушат и тогава няма спасение от финансовите акули! А пръв между тях ще бъде проклетият Блустоун!

— Нека разгледаме нещата и от другата страна — кротко предложи Джейк. — Благодарение машинациите на баща ми, днес ние разполагаме с една компания без история и без установена търговска практика. От което следва, че можем да насочим „Интер-Ейша трейдинг“ в която посока пожелаем, при това, без да предизвикаме любопитството на конкуренцията и държавната власт. Подобна свобода е немислима за нашите стари компании, които са достатъчно известни в тукашните делови кръгове. Това важи дори и за Южноазиатската банка, която е наш филиал във финансовите среди, да не говорим за транспортните ни компании, фирмите за недвижими имоти и тъй нататък. „Интер-Ейша трейдинг“ е резервен вариант, изход от всяко затруднение, чадър на бъдещите ни компании…