Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— От този момент нататък отговаряш пряко пред мен. Ясно ли е?

Очите на Симбал избледняха като късче лед под ярките лъчи на слънцето.

— В Бирма срещнах една жена — промърмори той. — Всъщност девойка… Беше от племето Шан и притежаваше онази странна, почти полинезийска красота, която често се среща в тази страна…

— Беше необразована от наша гледна точка, но от пръв поглед отличаваше агентите на Управлението за борба с наркотиците, включително и мен… Баща й притежаваше огромно богатство, главно под формата на необработени диаманти. Но доколкото си спомням не се отказваше и от бизнеса с маково семе…

— В платата на Шан не съществува цивилизация, Роджър. Там има единствено живот и смърт, любов и омраза. Това откритие дълбоко ме разтърси. Разбрах, че именно заради този начин на живот съм отказал съблазнителното от всяка гледна точка шефско място в „Крей комгаотърс“… Място, за което биха дали мило и драго отличниците на випуска ни…

— Подозирам, че съвсем не съм цивилизован човек — приведе се напред Симбал и Донован неволно се загледа в мускулестите му ръце. — Не обичам правилата на цивилизацията, мразя да им се подчинявам. Затова „Крей“ не беше за мен, същото може да се каже и за Управлението с многобройните му устави и правилници… Не можеш да се изпикаеш, без да попълниш съответния формуляр… А аз мразя да попълвам формуляри.

— Мразиш и да докладваш на Шифър — отбеляза с лека усмивка Донован. — По времето на моите предшественици Агенцията се занимаваше предимно с ходовете на Москва. Това вероятно е било неизбежно, тъй като Антъни Беридиън е основал нашата организация при царуването на Джон Фицджералд Кенеди…

— Царуването? — вдигна вежди Симбал. — Що за характеристика на един обикновен президентски мандат?

— Мандатът на Кенеди не може да бъде наречен обикновен. Беридиън с часове ни говореше за онова време. Камелот… Любим израз на пресата, когато се говореше за управлението на Кенеди. Блестящите сто дни… — от гърдите на Донован се откърти тежка въздишка: — Лозунга… Всичко в Америка се подчинява на лозунги и рекламни припеви. Това е единственият начин да задържиш вниманието на обществеността. Иначе всеки ти обръща гръб и мисли само каква кола да си купи — „Тойота“ или „Субару“… Но ние с теб прекрасно знаем, че рекламата е един ненужен боклук…

Симбал замислено наблюдаваше това красиво русокосо дете-чудо, ярък представител на американския начин на живот, с което по една случайност беше станал близък приятел. „Кой би допуснал, че ще се срещнем тук, с удивление се запита той. В Станфорд бяхме просто две умни копелета, които с лекота възприемаха учебния материал, а през останалото време мислеха само за мадами… А сега? Превърнали сме се в истински неудачници!“

— Значи и двамата имаме нужда от промяна — промърмори той. — Трябва да се махнем…

— Да се махнем ли? Откъде?

— От цивилизацията, Роджър. Тя вони. Вече и ти си го разбрал, макар и по различен начин…

Донован се замисли, после вдигна глава:

— Говорех за Антъни Беридиън…

— И за Кенеди.

— Кенеди узакони Агенцията. Тя е изцяло рожба на Беридиън, но Кенеди й вдъхна живот. Агенцията е плод на параноята, Тони. През шестдесетте години светът се гърчеше на ръба на ядрената война. Живеехме с чувството, че руснаците са в съседната стая… Кубинската криза само подсили това чувство у нас.

— Както и да е… Важното беше, че Кенеди и Беридиън бяха близки приятели. Президентът знаеше какво означава власт и без колебание възприе идеите на Беридиън. Но с едно коварно условие — всеки следващ президент имаше правото да закрие Агенцията в рамките на първия месец от мандата си. Разбира се, със съответната мотивировка…

— Следователно Агенцията е лична отговорност на президента и точка. При нас не могат да си тикат носа разни любопитни сенатори, бюджетът ни е независим от решенията на Конгреса. Никой не знае с какво се занимаваме. Ние сме последният вълк-единак в историята на американското държавно управление. Искам никога да не забравяш този факт.

Донован сложи ръце върху масата и с въздишка продължи:

— Идеята да действаме главно срещу руснаците не беше моя, а на Беридиън. Но днес пред нас стоят далеч по-важни задачи. Именно заради тях те изтеглих от Управлението по наркотиците. Натрупал си огромен опит по отношение на „Дикуи“ и този опит е необходим тук, при нас…

— Доколкото зная, международният трафик на наркотици не е сред приоритетните задачи на Агенцията — отбеляза Симбал. — Това е проблем на Управлението по наркотиците и няма защо да ти обяснявам как здраво го е захапал Макс Тренъди, бившият ми шеф. Направо рак ще го хване, ако трябва да прехвърли на друга институция част от натрупаната информация…