Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Това ме устройва напълно — отвърна Донован. — Тренъди може да разполага с всичкия кокаин и опиум, до който се докопат агентите му. Прав си, като казваш, че наркотиците не са обект на нашата дейност. Но проектът „Кам Сан“ е съвсем друга работа. Вече година и половина се опитвам да събера сведения за този секретен проект на Китай. Това беше главната причина да направя опит да назнача Джейк Мейрък отново при нас. Имам предчувствието, че той знае много неща за „Кам Сан“, особено след като разбрах, че баща му е тясно свързан с този проект… Предполагам, че Джейк знае всичко, което знае и старецът…

— Защо не го попиташ направо?

— Нещата са доста сложни… Джейк прояви изключителна лоялност по отношение на старото ръководство на Агенцията. А то го изхвърли. Оттогава насам имам чувството, че няма да ми каже дори колко е часът, ако това не му е изгодно…

Симбал стана и пристъпи към бюрото.

— Какво общо има „Кам Сан“ с изпепеляването на Алън Тюн? — попита той.

— Не зная — призна с въздишка Донован. — Може би нищо. Но далекоизточната ни мрежа изведнъж започна да дава сведения за подчертан интерес на „Дикуи“ към проекта, „Кам Сан“… Защо? Това е извън полето и на тяхната дейност, нали?

— Някой работил ли е по въпроса? — пожела да узнае Симбал.

— Пауърс и Чой.

— Не трябва ли да си поговоря с тях?

— Само ако имаш на разположение добър медиум — поклати глава Донован. — Те са на два метра под земята.

— Убити?

— Простреляни в очите, и двамата…

— Ръката на „Дикуи“…

Симбал се запита дали това не е причината за лошото настроение на Донован.

— Имам чувството, че нещо е започнало, Тони — изправи се Донован. — Започнало, а сетне е излязло от контрол… Убийството на Алън Тюн може да е началото на кървава баня в международен мащаб…

Симбал внимателно го наблюдаваше.

— А какво да кажа на Тренъди? — попита след известно време той.

— Използвай въображението си, за Бога! — нервно отвърна Донован. — Кажи му каквото искаш, само не и истината!

„Сойър плейс“ — единствената хонконгска улица, носеща името на американец, беше една от пресечките на Конът роуд сентрал. В средата й се издигаше внушителната резиденция Сойър билдинг, облицована в бели и сини гранитни блокове. Тя беше строена през 30-те години, когато луксозното строителство все още не беше толкова скъпо. Днес дори институция като Китайската банка беше принудена да поръча каменната облицовка на централата си в Канада, тъй като цената на квалифицирания труд в Хонконг се измерваше с астрономически цифри.

В сградата, издигаща се непосредствено зад Конът тауър и не по-малко луксозна от нея, бяха разположени офисите на множество търговски компании. Някога тук е била централата на „Матиас Кинг“ — една от най-старите и най-солидни фирми в Азия.

Говореше се, че новият тайпан на „Матиас Кинг“ — англичанин по рождение, бил убеден лично от кралицата да премести седалището на фирмата в Бермуда. Официално този ход беше предизвикан от по-големите данъчни облекчения на островната държава, но всички в Хонконг знаеха, че „Матиас Кинг“ се плаши от намесата на комунистически Китай в пазарната икономика на Колонията.

Китайската банка се нанесе временно в офисите на „Матиас Кинг“, тъй като ултрамодерният и небостъргач, строящ се по проект на известния архитект И. М. Пен, все още не беше завършен. Според Андрю Сойър тази сграда бе истински символ на промяната.

Косата на стария тайпан беше снежнобяла, през оределите кичури прозираше кожата на черепа. Той бавно обърна гръб на триметровите панорамни прозорци, от които се разкриваше спираща дъха гледка към Колуун, пристанището Виктория и неясните очертания на Континента.

„Сойър & синове“ беше една от малкото западни компании, успяла да запази име и просперитет през дългите години на своето съществуване в Хонконг. Основоположник на компанията беше Бартън Сойър, бащата на Андрю. Тогава седалището и се намирало в Шанхай и именно по това време беше сложено началото на тайното съдружие между Бартън Сойър и Ши Зи-лин. Фамилията Ши държеше значителна част от акциите на компанията, а в допълнение на това Зи-лин направи такава услуга на младия Андрю, че той му беше вечно задължен. Защото без неговата помощ Андрю никога не би станал тайпан на авторитетната компания и високият пост положително би преминал в ръцете на Чен Жу — доверения търговски директор на Бартън Сойър.

— Неприятностите ни започнаха, когато разбрахме, че Питър Енг е бил съветски агент — мрачно промърмори Андрю Сойър. — Грижливите ни мерки за сигурност отидоха по дяволите. И сега единственото ми желание е да обеся проклетия Блустоун с главата надолу!