Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Камерата показваше наистина ужасни неща: три обезглавени трупа, изгорена сграда в Осака, обхваната от пламъци друга сграда в центъра на Токио, последиците от силна бомбена експлозия…

Гласът на говорителя редеше:

… Тези сцени на разрушение и смърт идват непосредствено след тактическите маневри на гангстерските кланове, които допреди няколко дни оставаха незабелязани от обществеността…

На екрана се появиха нови сцени на насилие, разкривени от страх лица, окървавени трупове.

… А сега вече сме свидетели на жестока и открита война. За съжаление се сбъдват най-мрачните прогнози на някои полицейски служители от Отдела за борба с организираната престъпност… Сега въпросът е: кога ще свърши всичко това?

Джейк грабна слушалката и набра номера на приятеля си. Но Микио Комото го нямаше. Да, ще му бъде предадено да се обади… Гласът насреща беше спокоен и сдържан.

Тази сутрин, прочел вестникарските репортажи, Джейк отново направи опит да открие Комото. Този път насреща изобщо не вдигнаха. Докато траеше заседанието при Сойър, той помоли личната му секретарка Сей Ан да набира домашния номер на Микио. Отново без резултат.

Къде ли е Микио, питаше се Джейк. Какво му се е случило?

Тони Симбал пристигна в жилището на Макс Тренъди в Джорджтаун в разгара на купона. Висок и жилав кореняк от Бостън, Тренъди имаше осанката на учен, човек неволно си го представяше в академична роба и с лавров венец на шията.

Подведени от този външен вид, мнозинството от познатите му изобщо не допускаха, че Макс е един от най-високопоставените служители в Управлението за борба с наркотиците. Непосредствен началник на Симбал, той беше авторът на сложна конспирация, в резултат на която Тони беше командирован на платото Шан. Разположено високо в планините, точно в средата на страните от тъй наречения Златен триъгълник, това плато твърдо заемаше първо място в света по производство на опиум и промишленото му рафиниране до чист хероин. Разбира се, благодарение на този факт, то беше в центъра на вниманието на Управлението.

Разположено в планинските райони на Бирма непосредствено до границата с Китай, това плато се управляваше от неколцина племенни вождове, които поддържаха добре въоръжена армия и успешно се противопоставяха на опитите на Китай и Бирма да ликвидират Златния триъгълник и търговията с опиум.

Къщата на Тренъди се намираше на улица „Р“, в сърцето на Джорджтаун. Беше приятна сграда в кремав цвят, от прозорците на кухнята се разкриваше прекрасна гледка към Дъмбъртън Оукс. От спалнята на втория етаж пък се виждаше Лавърс Лейн, обградена от вековни дъбове.

На празненството присъстваха главно хора от Управлението, но Симбал веднага забеляза, че в хола има представители на Държавния департамент, Конгреса и дори на ЦРУ. Поканите бяха разпратени неофициално и това означаваше, че всеки от присъстващите поддържа приятелски отношения с Управлението по наркотиците, независимо под каква форма… Казано с две думи, това беше един приятелски купон.

Обстановката беше приятна и уютна — нещо, което без съмнение се дължеше на старите френски кресла и скринове, които изобилстваха на долния етаж. Преобладаваше топлият, червеникав цвят на мебелите, всички без изключение подредени така, че да подчертават присъствието на прекрасните картини по стените. Тренъди влагаше всичките си пари в картини — единствената му страст извън службата. Предпочиташе импресионистите — главно Дега, Моне и Мане, притежаваше и няколко наистина забележителни платна на Писаро и Сезан. Тренъди беше от хората, които с часове наред могат да съзерцават любимите си картини и наистина го правеше. Имитирайки стила на импресионистите, домакинът беше успял да подреди колекцията си по един наистина забележителен начин — на неочаквани места, с още по-неочаквани източници на осветление. Така гостът се сблъскваше с някой Брак или Пикасо, окачен на най-изненадващи места. А гост като Симбал неизменно изпитваше удоволствие и душевно разтоварване от това…

Взе една бира от масата и отиде да поздрави домакина. Тренъди се намираше в кухнята, заровил ръце в някаква хранителна смес, чиито съставки очевидно бяха взети от готварската книга, разтворена на масата до него. Симбал беше принуден да се притисне до стената, за да пропусне двама млади и модно облечени служители на Управлението, които шумно нахлуха в помещението и попитаха за лед. Тренъди усмихнато им посочи хладилника.