Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Мартин Хуанито Гато де Роза беше натикал гъвкавото си тяло в кремав костюм, шоколадовата му кожа блестеше като намазана с олио. Косата му беше пригладена назад, очевидно с помощта на някакво гадно мазило. Ситни лунички по бузите му придаваха вид на лекомислен хлапак.

Но Симбал знаеше, че у този човек няма нищо хлапашко, а още по-малко — лекомислено. Пътищата им се пресякоха на два пъти, още докато Симбал беше агент на Администрацията по наркотиците. За пръв път го засече в Колумбия, по време на акция. Там видя как този строен и симпатичен мъж с очи на сърна хладнокръвно прерязва гърлото на някакъв наркотрафикант, в движенията на ръцете му се долавяше нещо от професионализма на опитен хирург. Симбал се впечатли не толкова от самия акт, колкото от поведението на изпълнителя. Кубинеца действаше с ножа спокойно, с някаква скрита наслада.

Симбал винаги беше подозрителен към хората, които не изпитват отвращение от акта на убийството. Дори когато тези хора са негови колеги. Подобно поведение е неестествено, в него се крие заплаха. Именно затова запомни Кубинеца, именно затова беше толкова изненадан при втората им среща, състояла се няколко месеца по-късно. Видя го по време на някакъв празник в университетското градче и буквално се вцепени от изненада. Кубинеца се държеше културно и възпитано, в обноските му се долавяше лекотата на цивилизован човек. Нищо общо с жестоката машина за убиване, действала в джунглите на Южна Америка…

Около този човек витаеше нещо странно, нещо като вудуистко заклинание. Симбал си го спомни в момента, в който името му изскочи от досието на Бенет, а сега — изправен срещу него от плът и кръв, той усети как подозрението му се превръща в убеждение…

Появата на Симбал в „Ла Тукана“ веднага след пристигането му в Маями съвсем не беше случайна. Според секретните архиви на АН и СЕН това заведение бе едно от сборищата на наркотрафиканти и бандити от „Дикуи“. Останалите две успя да посети, преди да се настани на стъкления бар. Навсякъде цареше спокойствие, сделките се сключваха прикрито, но без напрежение. Играеха огромни суми, част от тях положително отиваха в джобовете на държавните служители, от които зависеше недосегаемостта на наркобароните.

Чудовищата се чувстваха прекрасно в този град с луксозни заведения като „Ла Тукана“. Събираха се на пищни вечери около отрупаните маси, пиеха отбрани калифорнийски вина и безшумно изграждаха мрачните си империи. Търговците на едро се возеха в двуместни спортни автомобили от чужбина, развличаха се на борда на луксозни яхти, вили със стъпаловидни тераси и жени с дълбоки деколтета, чиято единствена грижа е да наблюдават собствените си физиономии в кристалните огледала…

Кубинеца беше в тон с обстановката. От тялото му се излъчваше онази особена и някак похотлива латиноамериканска гъвкавост, която може да бъде оценена само в Маями и никъде другаде. Една интригуваща смесица, която често се оказва смъртно опасна.

Седна при мъж и жена, които вече си бяха поръчали питиета. Симбал разлисти картотеката в главата си и желаната информация изскочи със забележителна бързина: „Мако“ Мартинес, един от главните доставчици на кокаин в Съединените щати. В свободното си време се занимаваше с контрабанда на оръжие и това го отличаваше от останалите наркобарони.

Защо Кубинеца сяда на вечеря точно с това чудовище, запита се Симбал. С това въпросите, на които беше длъжен да намери отговор, станаха два: Какво прави в Маями Кубинеца и защо се среща именно с Мако Мартинес?

Според секретната информация Мартин Хуанито Гато де Роза никога не е бил специалист в областта на оръжейната контрабанда, следователно вероятността на отсрещната маса да се говори за оръжие би трябвало да отпадне. Но това се явяваше поредното съвпадение и Симбал съвсем не се почувства по-добре.

Опразни чашата си, поръча втора водка „Абсолют“ и направи знак на оберкелнера да му потърси маса за вечеря. След минута беше поканен да заеме мястото си, пътят му минаваше точно покрай масата на тримата. Отправи настойчив поглед в лицето на дамата, на устните му се появи усмивка на сваляч. Но очите й останаха хладни и безизразни. Господи, колко грим, въздъхна в себе си Симбал. Тоалетните й принадлежности положително тежат цял килограм!

Оберкелнерът го настани на две маси от компанията. Симбал избра мястото си така, че да не бъде директно с лице срещу тях. Пред него се появи втората водка с лед, оберът извади бележника си и въпросително го погледна. Поръча рачета, салата „Дезар“ и маринован аспарагус, пренебрегвайки препоръката на обера да опита стек, печен на дървени въглища.