Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Но едва ли би отгатнал и смъртта на баща ми, нали?

— Амида! — възкликна Микио. — Ши Зи-лин е мъртъв? Знаеш ли кой е сторил това?

— Да — горчиво въздъхна Джейк. — Той беше убит от японски „дантай“, Микио-сан. От „дантай“ на Якудза…

— Изключено! — възкликна Микио, на лицето му се появи израз на дълбоко смайване.

— Бих се с тях — отвърна Джейк. — Убиха баща ми и раниха Блис, която в момента е в болница… Няма грешка, с очите си видях татуировките им… „Иризуми“.

— „Иризуми“… — повтори като ехо Микио и безсилно се отпусна на колене. — Но кой би изпратил екип на Якудза в Хонконг? Не познавам оябун, който би рискувал открито нападение в чужда страна!

— Но въпреки това якудза се подчиняват на заповедите на своя оябун и на никой друг, нали? — отвърна Джейк. — Това е една от причините да съм тук, Микио-сан. Трябва да открия убийците на баща ми, затова отказах да използвам билета на Кашикаши. Натискът е срещу цялата мрежа, която е създавал в продължение на десетилетия. Не мога да го премахна, без да зная кои са враговете ни.

— Разбирам — кимна Микио. — Постъпил си правилно, Джейк-сан, нямал си друг избор… — В очите му се появи замислено изражение. — Но Амида бди над нас. Съхранил е живота ти и трябва да сме му вечно благодарни. А сега… — млъкна, усетил ръката на жената с кимоното върху своята. Тя кимна по посока на Джейк, който бавно затваряше потръпващите си клепачи.

— Сега ще е най-добре да си починеш — меко добави той. — После ще хапнем и пийнем, стига да имаш желание… И ще си поговорим до насита.

Не, понечи да извика Джейк. Искам да говорим сега! Но сънят го надви, душата му стремително полетя към тайнствените дълбини на подсъзнателното…

Три часа, след като пристигна в Маями Бийч, Тони Симбал засече Кубинеца. Откри го в „Ла Тукана“ — едно скъпо заведение с пастелни стени, огледала и дълъг, изграден от стъклени тухли бар със скрито осветление. Около ниските масички от никелирани плоскости и стъкло бяха наредени удобни плетени столове, които придаваха на кръчмата вид на латиноамериканска хасиенда от рекламните журнали. Но Симбал потръпна от погнуса.

Облечен в лек бял костюм, под който носеше тъмносиня тениска, той се насочи към бара. Неоновото осветление беше толкова ярко, че го принуди да не сваля слънчевите си очила. Поръча водка, „Абсолют“ с лед. Ръкавите на сакото му бяха небрежно навити, в съответствие с тукашната мода. Имаше желанието да изглежда като един от местните.

Малко по-късно се появи и Кубинеца. Симбал остана леко изненадан от този факт. Пълното му име беше Мартин Хуанито Гато де Роза и това напълно обясняваше защо хората от университета го бяха кръстили просто Кубинеца.

В университета действаше щабът на СЕН, а Кубинеца беше един от най-опитните оперативни агенти на тази организация. Следователно присъствието му тук е съвсем в реда на нещата. Но аларменият звън в главата на Симбал се дължеше на един друг факт — че тук се намира и Едуард Мартин Бенет.

Кубинеца можеше да се намира поне на двадесет други места в света, особено в светлината на информацията, която беше получил Симбал. В ЦРУ считаха този човек за един от най-големите специалисти в района на „субконтинента“ (нарицателно за Латинска Америка в разузнавателните среди).

Съвпадението съвсем не беше случайно. Бенет и Кубинеца. Колко акции са провели заедно? Колко пъти Бенет е спасил живота на Кубинеца и обратно? Вероятно много… Симбал помнеше наизуст всички данни за Бенет, измъкнати от компютъра на СЕН с помощта на Моника.

Моника.

При мисълта за нея усещаше неприятно стягане в долната част на корема си. Какво кроят със стария Макс? Каква роля му е отредил Макс в своята игра? Тези въпроси си зададе поне сто пъти по време на полета от летище „Дълес“. Качи се на самолета, без да сподели съмненията си с Донован. Не го стори, просто защото и Донован не изгаряше от желание да каже какво мисли за машинациите на Макс Тренъди. И Симбал предпочете да не избързва. Нямаше никакво желание нещата да се объркат, докато отсъства от Вашингтон. Предпочиташе да играе по свирката на бившия си шеф, докато навлезе по-дълбоко в операцията. Винаги ще има време да докладва на Донован и да вкара войската в бой…

Но дълбоко в себе си отказваше да повярва, че Макс може да работи срещу него. Просто защото това би предизвикало един съвсем прост, но резонен въпрос: Ако Макс действително работи срещу Симбал, чии заповеди изпълнява? Още един въпрос, на който Тони Симбал не желаеше да търси отговор. В крайна сметка, вече на борда на самолета, след третия пореден преглед на досието на Бенет, решението се оформи в главата му: майната им на всички! Дори без изяснено отношение към поведението на Макс, той ще вземе решение, когато му дойде времето. А бъдещето ще покаже дали то ще се изрази в действие или бездействие.