Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Очите му опипаха полуотворената врата от оризова хартия, стори му се, че отвъд нея вижда зеленината на прекрасна градиш. На противоположната стена имаше затворена „фузума“ — врата от солидно дърво с правоъгълна рамка в средата, покрита с фина, матирана коприна. И тази врата бавно започна да се отваря. До слуха му долетя птича песен, вероятно откъм градината… Не можеше да бъде сигурен, в главата му все още кънтеше експлозията. Все още усещаше тежестта на Микио върху гърдите си. Тежестта на едно човешко тяло, което отстъпва пред могъщата ударна вълна и се пръска на части… Микио, приятелю мой!

Полезрението му се запълни от тъмен коридор, по него бавно пристъпваше неясна фигура. Дойде до него безшумно, обута в традиционните бели чорапи „таби“, главата й се сведе надолу.

Джейк тръсна глава да пропъди вонята на кордит и сивия облак на експлозията. Имаше чувството, че тъпанчетата му ще се пръснат от детонацията, но въпреки това не отмести поглед от познатото до болка лице.

— Микио-сан!

Първата мисъл на Андрю Сойър беше за Джуана. Трябва да го намеря на всяка цена, каза си той. После, осъзнал, че това е невъзможно, той грабна телефона и набра номера на Трите клетви. Намираше се в малка остъклена кабинка, далеч долу кипеше мравунякът на Ханг Сен — стоковата борса на Хонконг.

Бръкна под сакото си и придърпа скъпата копринена риза, залепнала за потната му кожа. Беше влажна и неприятна за пипане. Майната й на ризата, въздъхна той и притисна слушалката до ухото си. Отсреща не вдигаха. Къде изчезна точно сега, по дяволите?!

Погледът му нервно се местеше от таблото с борсовите котировки към тълпата брокери под него, която се люшкаше като могъща приливна вълна. Не, грешка нямаше. В играта влязоха „Пийбъди & Смитърс“ и „Тун Пин Ан“ — двете най-силни брокерски компании в Колонията.

Жуженето в слушалката най-сетне прекъсна и Сойър изпусна въздишка на облекчение.

— Ало? — проточи лениво познатият глас.

— Започна се! — задъхано извика Сойър. — Най-лошото вече е факт!

— Къде си?

— На борсата.

— Сериозно ли е?

— Катастрофално! В ден като днешния направо не ми се живее!

— Идвам веднага! — отсече Трите клетви.

— Пресвети Боже! — промърмори в онемялата слушалка Сойър и бавно я постави върху вилката. Дланта му изтръпна, влажна от пот.

Седнал зад малкото бюро в съседство, помощникът му мълчаливо късаше от факса данните за промяната в котировките, които постъпваха на всеки петнадесет минути.

Всички показваха реалността на един прост, но плашещ факт — от сутринта насам финансово-брокерските къщи „Тийбъди & Смитърс“ и „Тун Пин Ан“ с методична последователност изкупуваха акциите на компанията „Интер-Ейша“. Играеха на едро, покупките им бяха за пакети от по десет хиляди акции наведнъж. Най-странното обаче беше, че никой от останалите играчи не се намеси, никой не прояви съвсем естественото желание за „прикачване“ — любимият номер на спекулантите, който даваше възможност за светкавични удари.

Поради факта, че „Интер-Ейша“ беше сравнително нова компания, а и поради нестабилността на самата борса Ханг Сен, отклоненията от курса на акциите в двете посоки бяха съвсем в реда на нещата. В качеството си на основен брокер на „Интер-Ейша“ Сойър беше длъжен да следи всяка трансакция, която надвишава хиляда броя акции, да проверява от чие име купуват съответните брокери и да прави съответните калкулации. Фактът, че купувачите най-често се оказват фиктивни фирми, съвсем не влияеше на тази рутинна процедура.

Изплащането на дивиденти, покупките и продажбите — това бяха артериите на пазара, посредством които Сойър и останалите членове на Вътрешния кръг държаха пръста си върху пулса на търговията и ръководеха действията на многобройните си компании.

Но днес нещата се развиваха по друг начин. Двете финансово-брокерски къщи изкупиха общо над седемдесет и пет хиляди акции на „Интер-ейша“, без да проявяват желание за продажба и прибиране на тлъстата печалба от повишението на курса. Сойър усети неприятно свиване в стомаха си и инстинктивно разбра, че тук не става въпрос за спекулации, а компанията е подложена на директна атака.

Но от кого?

Зад гърба му настъпи суматоха, очите му бавно напуснаха осветеното като коледна елха информационно табло. Обърна се, челюстите му болезнено изщракаха. Насреща му бързаше Трите клетви. Лицето му беше мрачно, по челото му блестяха ситни капчици пот.

— Лоши новини! — задъхано промълви той и се натика в кабината. Помощникът на Сойър се принуди да излезе, за да му направи място.