Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Ки-лин пристъпи прага и след светкавична преценка на шансовете си реши да прибегне до старомодна любезност.

— Уважаеми вуйчо — започна с традиционната форма на обръщение тя. — Хиляди извинения за безпокойството, но тази сутрин се подхлъзнах на един корен и паднах насред оризището… — пръстът й небрежно докосна червения оток на шията. — Май съм си счупила някаква кост…

— Трябваше да дойдеш веднага — изцъка с език закръгленото човече.

— Нямаше начин, уважаеми вуйчо — отвърна Ки-лин и очите й умолително се закръглиха. — Не мога да пропусна нито една надница, защото момчето ми — то е само на три години — лежи в болница… Всеки ден пътувам дотам, защото плаче за мама… — В очите й се появиха сълзи. — Нали то има право да иска майка си?… А имам и други деца, които трябва да храня… Сама съм, без мъж…

— Но държавата… — понечи да се намеси докторът.

— Държавата, държавата! — извика гневно Ки-лин. — Не искам да бъда храненик на държавата, не желая подобна съдба и за децата си!

— Сигурно знаеш какво казва Конфуций за гордостта — въздъхна докторът, очевидно трогнат. Пристъпи напред и протегна ръце: — Я дай да видя колко си пострадала…

Ки-лин го остави да разкопчае блузката й, после попита:

— Ще ми кажеш ли къде се намирам, уважаеми вуйчо?

— Намираш се в „шен дао“ — Пътя на духовете, по който са пътували към вечното си жилище императорите от великата династия Мин… — Докосването на пръстите му беше леко и издаваше опит. Но въпреки това тя неволно изохка, когато започна да опипва мястото на счупването. Той съжалително изцъка с език, после продължи: — Това селище се казва Джиао Жуан Ху, може би си го чувала… Свързано е с новата история на Китай…

— По време на войната селяните прокопали сложна мрежа от подземни тунели. Там се криели, оттам шпионирали японските агресори… Издържали докрай и днес са пример за смелост и кураж на целия народ… Един от тях минава тук, точно под къщата…

Замълча, почисти мястото на счупването със спирт, после заби в кожата две дълги игли. Болката изчезна почти мигновено и Ки-лин изненадано вдигна глава.

— Сега трябва да наместя счупеното, сестрице — промълви докторът. — По-добре не гледай…

Ки-лин с мъка се сдържа да не избухне в смях. Ох, старче, старче! Ако знаеш колко кръв съм видяла! Повече от теб, макар да си два пъти по-възрастен… Въздъхна и покорно извърна глава.

— Ето, готово — обади се след известно време докторът, намаза подутината с билков екстракт и започна да я превързва. После пристъпи към вътрешността на малката стаичка и сложи вода на примуса.

Ки-лин го наблюдаваше от мястото си. Старецът започна да вади тапите на разни буркани и шишенца, разбъркваше съдържанието им в малко вода и го сипваше в съда върху огъня. Извади някакъв твърд предмет от малък контейнер, отряза парченце от него и го счука на прах. Изсипа го във водата и започна да си тананика.

Накара я да изпие врящата течност с противен вкус и едва тогава седна зад малкото бюро. Взе четчица за писане и разтвори някакъв формуляр.

— Сега ми дай името, адреса и работния си номер, сестрице — рече той.

Първите две изисквания не бяха трудни, но с работния номер нещата стояха доста по-различно. Той искаше да й напише болничен лист, за целта ще му трябват документите й. Които, разбира се, тя не притежаваше… Но сега, завръщайки се в цивилизацията, тя беше длъжна да си набави редовни документи. Нещо, което не е много лесно в комунистически Китай…

— Тунелите… — промърмори тя и спусна крака от масата за прегледи.

— Моля?

— Прочутият подземен лабиринт, за който говореше преди малко — поясни тя и бавно пристъпи към бюрото — Много ми се иска да ги видя, ще ме заведеш ли?

— Кога? Сега ли?

— Разбира се, че сега — отвърна тя и придаде на гласа си необходимата доза ентусиазъм. — Нали нашите деди са шпионирали японците именно през нощта?

— Да, но…

— Тогава какъв е смисълът да ги видя на дневна светлина? — усмихна се тя. — Освен това в момента искам да не мисля за болното си рамо…

— Добре — кимна след кратко колебание докторът. Ки-лин беше успяла да намери ключа към душата му, полковник Ху положително би изпитал гордост от факта, че се е оказала толкова добра ученичка.

Докторът тръгна напред. В ръката му се появи магнезиева факла, стълбите към мазето блеснаха на ярката светлина. Ръката му опипа някаква издутина в скалата и пред тях се откри таен проход.

Ки-лин пристъпи в тесния тунел, обърна се и погледна възрастния човек право в очите.