Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

От тонколоните се лееше бразилска самба, вдясно мигаха светлините на дансинг с прозрачен, осветен отдолу под.

Качеството на храната не беше особено високо, но все пак бе прилично. Маями никога не беше притежавал кулинарната слава на други курорти по океанското крайбрежие. А на Симбал му беше все едно, тъй като вниманието му беше насочено към масата на Кубинеца. Двамата с Мако оживено разговаряха, а жената зяпаше към образа си в кристалното огледало. От ритъма на речта Симбал разбра, че говорят на испански.

После стана това, което Симбал очакваше: Мако направи знак на мадамата да изчезва и това означаваше само едно — настъпва времето на деловия разговор. Кубинеца се премести на свободното място и веднага засече Симбал.

На дансинга кършеха снаги няколко двойки, по лицата им пробягваха разноцветните лъчи на прожекторите. Нещо в атмосферата напомни на Симбал за джунглата, или по-скоро за отсъствието на цивилизация… Ритуалната изява на различни култури, преплетени в танца, беше някак примитивна и откровена…

Поиска сметката. Усещаше погледа на Кубинеца, но не вдигна глава. Разплати се спокойно, после се изправи и без да бърза се отправи към изхода. Кубинеца получи предостатъчно време да го настигне.

Портиерът докара пред входа взетия под наем корвет и Симбал бавно пристъпи към услужливо отворената вратичка. Зад него се наредиха няколко коли с пристигащи клиенти. От Кубинеца нямаше следа. Симбал вдигна глава и огледа блестящата неонова реклама на ресторанта. После премести поглед към отсрещния тротоар. Кубинеца го нямаше никакъв. Отзад започнаха да му свирят и той бавно включи на скорост.

Дали така му се стори, или наистина един от портиерите го изчака да потегли и се втурна към вътрешността на заведението?

— Акциите на „Интер-Ейша“ са около двадесет и пет милиона — обяви Андрю Сойър и избърса челото си с ленена кърпичка. — „Тийбъди & Смитърс“ разполагат с четири милиона от тях, всичките на приносител… А „Тун Пия Ан“ има около милион и половина, включително купените днес.

— По дяволите! — кипна Трите клетви. — Това означава, че скоро ще бъдем обществена компания!

— Обикновено това е най-добрият начин за набиране на допълнителен капитал — изтъкна Сойър.

— Заклевам се в духа на Великия Бял тигър, че понякога ми се иска да си бях останал търговец на опиум! — продължаваше да фучи Трите клетви.

— Шегуваш се, нали?

— Съвсем не се шегувам, дано Буда прати чума на враговете ни! — прогърмя другият. — Там поне знаеш кой е приятел и кой — враг! Няма ги фалшивите компании и въшливите брокери, които купуват от тяхно име!

Двамата тайпани все още стояха натикани в тясната остъклена кабинка на борсата. Трансакциите бяха прекратени преди часове, но те искаха да научат окончателните цифри за деня.

Сойър си даваше сметка, че китаецът беснее, защото има съвсем реална опасност да изпуснат контролния пакет на „Интер-Ейша“. В тази корпорация бяха заложили практически всичките си капитали, а управлението и ликвидността им бяха изцяло в ръцете на Джуана — така, както беше настоял Зи-лин. В резултат се оказаха с вързани ръце и бяха почти безпомощни срещу тайнствения купувач, твърдо решен да им отнеме компанията. Ех, ако не бях толкова задължен на Ши Зи-лин, въздъхна в себе си Сойър. Ех, ако не бяхме пуснали акциите на свободния пазар! Ако, ако!… В устата му се появи горчив вкус, перспективата да изгуби това, което беше градил цял живот, направо го смазваше.

— Ще се наложи да затворим банката! — мрачно процеди той. — Скоро няма да бъдем в състояние да изплащаме влоговете и това ще срине „Саут-ейша“ за броени часове! — юмрукът му се стовари върху отрупаната с книжа масичка. — По дяволите! Откъде изтече проклетата информация? Взехме всички предпазни мерки!

— Имам свои хора в „Тун Пин Ан“ и още куп търговски компании! — изплю се в ъгъла Трите клетви, а на лицето му се изписа неприкрито отвращение. — Защо мислиш, че и те нямат свои шпиони при нас? Нима не знаеш, че голяма част от бизнеса в шибаната Колония става чрез подкупи? Винаги е било така. Срещу пачка мангизи в брой купуваш информацията, която ти трябва. Това е начин на живот, а не само бизнес!

— Не и в моята компания! — отсече Сойър.

— Значи твоята компания е по-различна от останалите! — язвително сви устни Трите клетви.

— Ще открия предателя!

— По-добре се опитай да намериш решение на проблемите, които ни създаде той!

— До следващия път, така ли? — извърна се до го погледне Сойър. — Нима трябва да очакваме нов капан?