Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Маймуната кимна.

— Казаха ми, че най-вероятно можеш да го засечеш там на разсъмване. — Лицето му беше толкова мрачно, че Блис протегна ръка и го погали. — Ако нещо ти се случи, баща ти положително ще ме убие!…

— Никога няма да се отървеш от притесненията — засмя се Блис. — Аз съм дъщеря на баща си. Нима Фунг Скелета ще посмее да ме докосне?

Маймуната не каза нищо, но заряза полупълната чаша чай и си наля уиски „Джони Уокър“.

Михаил Карелин лежеше по гръб и гледаше тавана. Картината не беше кой знае колко приятна — мазилката беше пожълтяла и напукана, с големи влажни петна. Боята беше започнала да се лющи. Но той обичаше да гледа този таван, особено когато потъваше в размисъл. Виждаше далечни земи, виждаше острови сред океана…

Леглото беше удобно, зад открехнатата врата на няколко метра от него имаше удобна баня. Но това не беше неговият апартамент, а стаята за почивка, долепена до официалния му кабинет в Кремъл. Дори през зимата тук беше горещо и шумно, а през лятото буквално не можеше да се диша. Отвъд стената се намираше големият ъглов кабинет на Фьодор Ленинин Геначов.

Геначов обичаше нощта. В мрака се крие спокойствието , обичаше да казва той. А спокойствието те подтиква към работа, позволява ти дори да помечтаеш…

Карелин също предпочиташе нощните часове, но по други причини. Нощта е най-подходящото време за слушане. В полузатъмнените лабиринти на кремълските коридори се долавя потракването на Шифровъчните машини, опитни специалисти тъкат нишките на властта, които достигат и до най-отдалечените точки на света. Геначов не обичаше да използва клишета, но едно от най-известните между стените на Кремъл принадлежеше именно на него: Някъде по света сега е ден , обичаше да казва той. Следователно трябва да се работи.

През нощта се плетяха сложни интриги, градяха се номенклатурни кариери, приемаха се подкупи. Под булото на нощта се криеше корупцията — самодоволна и охранена като плъх, живеещ на воля в градската канализация.

Селена.

Мислите му непрекъснато се завръщаха към тази думичка.

Неговият личен код за активиране. Една дума и нищо повече. Всичко останало беше предварително програмирано — цели, задачи, пътища за тяхното постигане. В Централата имаше умни глави.

Но въпреки това…

Измина много време от деня, в който получи задачата си. Много неща претърпяха промяна, отлетяха много години… Обичаше нощта, тя му даваше възможност да се радва на осветените прозорци. Различни по форма и големина, неповторими по начина на осветяване. Но най-много обичаше да гледа собствения си прозорец на улица „Торки“, един от многото върху фасадата на каменната сграда, облицована с розов гранит. Зад него спеше и сънуваше жена му, докато личният свят на Карелин беше жив, току-що пробуден и готов за действие… Свят, изпълнен с измама и предателство, с по-важни от живота тайни…

Светлините на Москва мигаха като далечни звезди. Прокарвайки мислена линия между тях, Карелин виждаше очертанията на онези тайнствени земи и континенти, които можеше да открие и по напукания таван на кремълската си стаичка…

Отдавна беше разбрал, че човек не може да бъде щастлив без родина. Той самият обаче беше лишен от родина откакто се помнеше и това беше причината да играе една страшно сериозна игра. Сам със себе си, обграден от мрак… Създаваше своята родина от московската нощ, мигащите светлини на Кутузовски проспект бяха нейните граници. Московчани хъркаха в леглата си, дъхът им вонеше на водка и зеле. Сънуваха дебели женски задници и тръпнеха от доволство. А Карелин се завръщаше в тъмната си империя и ревниво я обикаляше. Един истински Дракула.

Такъв беше животът му.

Но от далечната централа долетя една-единствена думичка: Селена. И всичко се промени.

Бяха го обучавали да дебне в мрака, да открива чуждите тайни и да ги прехвърля над безкрайната морска шир. Бяха го обучавали и да убива.

Изпъшка и спусна краката си от леглото. Зашляпа бос по студените плочи, влезе в банята и завъртя крана на студената вода. Подържа главата си под струята, после се избърса с хавлията. Хвърли поглед на ръчния си часовник — беше три и половина сутринта. Геначов продължаваше телефонния си разговор с Вашингтон. Карелин беше сигурен в това, тъй като Генералният секретар щеше да му позвъни веднага, след като приключи.

Приближи се до прозореца и погледна закръглените кубета на храма „Свети Василий“, златисти под светлината на прожекторите. Малко е да се каже, че след кода „Селена“ нещата са се променили, въздъхна в себе си той. Промениха се драстично , защото се оказа, че резидентът му е убит!