Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Чан заслужаваше прозвището си — лицето му наистина наподобяваше орангутан. То беше част от огромна глава, съвсем несъразмерна с дребното му тяло, встрани от което висяха дълги почти до земята ръце.

За разлика от повечето свои връстници, Блис изобщо не се впечатляваше от грозотата на Маймуната. Още като дете обичаше да се отбива в магазинчето-работилница, там винаги й беше интересно. Сега собственикът вече беше доста стар, от фигурата му се излъчваше характерното за всички възрастни китайци благородно достойнство.

Зарадва й се. Кожата около черните му като копчета очички се набръчка, върху странното му лице грейна широка усмивка. Наричаше я „тин гай-джай“ — малко жабче. Някога, преди много години, обичаше да я води на едно малко езеро в Новите територии, където двамата сядаха на брега и слушаха крякането на дървесните жаби.

Маймуната отпрати поредния клиент, заключи вратата след него и я поведе към вътрешността на магазинчето. Тук беше жилището му. За разлика от безразборно натрупаните стоки отпред, малката стаичка беше чиста и всяка вещ стоеше на точно определено място — почистена от прах, излъскана до блясък…

Домакинът се разшета и скоро на масата се появиха каничка горещ чай и кутия с бисквити. Блис не се намеси, тъй като знаеше, че Маймуната обича да я глези. Седеше и го наблюдаваше.

След известно време стигнаха до повода за посещението й. Още щом я зърна на прага, Маймуната разбра, че идва с определена цел, но доброто възпитание не му позволи да прояви преждевременно любопитство.

Блис извади опала и старецът го претегли в мазолестата си длан. Измъкна от джоба си малка, но мощна бижутерска лупа, включи настолната лампа и се приведе над камъка.

— Прекрасен е — промълви след няколко секунди той. — Изключителен блясък, шлифован е от истински майстор… — Свали лупата от окото си и вдигна глава: — Колко пари даде за него?

— Не съм го купувала — отвърна Блис, после му разказа историята на камъка.

— Няма да е лесно — поклати глава Маймуната, когато чу какво се иска от него.

— Нали каза, че е шлифован от майстор? Може би ще можеш да го издириш…

— Може би — сви рамене той. — Но нищо не гарантира, че майсторът е и продавач… Доколкото мога да преценя, този камък е шлифован в Австралия, там е и изкопан…

— Трябва да научим нещо повече! — промълви Блис и усети как сърцето й се свива.

Маймуната замислено подхвърляше камъка в дланта си.

— Ще опитаме — промърмори най-сетне той, стана и отиде до окачения на стената телефон. Набра някакъв местен номер и в продължение на няколко минути говори в мембраната. Гласът му беше тих, Блис не успя да чуе нито дума. После окачи слушалката и се върна до масичката.

— Може би ще стане…

— Чудесно!

— Може би — натъртено повтори той. — Не съм специалист по опалите, предпочитам да не се занимавам с търговия на подобни камъни… — сви рамене и разтърка камъка между кафявите си пръсти. — Когато ми изпадне някой, обикновено се обаждам на един познат… — Блис знаеше, че няма смисъл да пита за името на този познат. Маймуната поддържаше връзки с какви ли не странни типове в Колонията. Именно по тази причина тя дойде при него. — Дадоха ми едно име, но… Питам се дали ще ти свърши работа…

— Защо?

— Да си чувала за Фунг Скелета?

— Контрабандистът ли?

Маймуната кимна:

— Почти цялото количество опиум, което влиза в Колонията, по един или друг начин минава през ръцете на Фунг… — очите му се заковаха върху лицето й: — Случайно се интересува и от скъпоценни камъни, нещо като хоби… Чувал съм, че личната му колекция може да докара до припадък дори и държавния ковчежник.

— Значи Фунг е моят човек — кимна Блис и посегна да ри вземе опала.

Но пръстите на Маймуната се свиха около него.

— Той е опасен.

— Я ме погледни — засмя се Блис. — Вече не съм момиченце.

— Тук няма място за шега, тин гай-джай — изгледа я с тежък поглед Маймуната. — Човек, който търгува с опиум, няма скрупули, няма морал… няма дори душа. Може да те убие в момента, в който те зърне!

— Но само той може да ми даде исканата информация, нали?

Маймуната не отговори и Блис кимна с глава:

— Кажи ми как да го открия — направи малка пауза, после добави: — Имам и други пътища, не можеш да ме спреш.

Пръстите на стареца най-сетне се разтвориха и Блис прибра затопления камък.

— Знаеш ли къде се намира контейнерният терминал?

— На Хой Бун роуд, близо до Кай-так, нали?…

Ставаше въпрос за промишления район Квун-тон, разположен непосредствено до международното летище в Колуун.