Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Карелин поддържаше връзка единствено с него и сега изпадна в пълна безпътица. Кой ще влезе в контакт с него? В организацията, с която беше свързан, действаше умело прикрит враг. Това автоматически изключваше контактите му с нов човек, независимо от пълномощията и гаранциите, които вероятно ще му бъдат представени.

В главата му отново се мярна мисълта за бягство. Отдръпва се и толкоз. „Селена“ ще престане да означава каквото и да било, безсилно ще се гърчи в краката на своя създател… Но той не изпитваше особена любов към Русия, независимо от факта, че беше роден тук. Животът беше поносим единствено благодарение на работата. Затова трябва да продължи, в противен случай ще се превърне в никому ненужна дрипа…

Но без резидент, без стабилна връзка това беше невъзможно.

С кого да се свърже?

Джейк Мейрък изглеждаше напълно подходящ за целта. Всъщност — единственият , подходящ за целта. Като бивш служител на Агенцията, той знаеше всичко за нейната структура и оперативни възможности. Установил се в Хонконг, далеч от Централата, той беше недосегаем за Химера — единствения човек на света, на когото Карелин можеше да се довери.

И още нещо: Мейрък е бил най-добрият приятел на Хенри Ундерман, негов ученик и верен последовател. Следователно заслужава да научи истината. Карелин не се поколеба да потърси контакт с него и нещата се задвижиха.

После осъзна, че е влюбен в Даниела.

И се почувства като Бог. Въпросът беше дали да създава, или да унищожава. Едва сега си даде сметка, че и на Бог не му е леко при вземането на подобни решения.

През открехнатата врата долетя приглушеното жужене на телефона. Геначов е приключил разговора с Вашингтон и го вика.

Хвърли последен поглед към светлините на Москва. Ако отговорът не е там, къде ли може да бъде?

Телефонът не спираше да звъни и той побърза да излезе. Но в душата му продължаваше да цари смут.

Джин Канже беше на път да проникне през Небесния портал, когато таванът се срути върху главата му. Беше в компанията на Акробатката. Жената си имаше име, но той предпочиташе да я нарича просто Акробатката. Така беше далеч по-възбуждащо.

Запозна се с нея след наистина доброто представление на акробатическата трупа „Дазхален“, на което го заведе Хуайшан Хан. Старецът заспа още преди да угаснат лампите — нещо, което не му се случваше за пръв път и което Джин Канже отдавна можеше да предвиди с точност до минутата.

Самият той изгледа спектакъла с неприкрито удоволствие. Трупата беше много добра, всяка сцена имаше свое отделно заглавие. Забеляза гъвкавото тяло и съблазнителните, несъмнено северняшки черти на лицето й, точно когато се разиграваше сцената „Сламени къщи“. Беше една от многото танцьорки на сцената, но с нещо неуловимо се отличаваше от тях. Движенията й бяха леки и грациозни. Джин Канже замря от възторг, наблюдавайки плавното полюшване на ханша й. В края на „Сламените къщи“ установи, че е получил болезнено твърда ерекция.

В антракта прояви благоразумието да отпрати Хуайшан Хан със служебната кола. А след края на представлението извади служебната си карта и получи достъп до гримьорните. Това моментално го превърна в знаменитост.

В първия момент не успя да открие Акробатката. В гримьорните беше шумно и весело, лееше се чай. Тук-там се мяркаха чаши с шампанско, притежателите им правеха неумели опити да ги скрият от него и той се засмя. Пред очите му се люшкаше море от гримирани лица, изглеждащи странно на светлината на прожекторите, обърнати към стените. Всъщност нищо особено…

Откри я точно когато мислеше да се откаже. Беше почти убеден, че Акробатката си е тръгнала веднага след спектакъла. Сърцето му подскочи, дишането му се учести. Вече всички в гримьорната бяха научили за появата му, включително гъвкавата танцьорка. Дари го с ослепителната усмивка, която вече познаваше от залата, и всичко останало изчезна.

Сега бавно проникваше в меката и влудяващо чувствена женственост, от устата й се изтръгна възбудено стенание. Джин Канже не беше свикнал на подобни звуци, още по-малко, когато те идваха от жена. Възбудата му беше огромна, семето излиташе на горещи тласъци от потръпващата му мъжественост и сякаш нямаше намерение да спре.

Акробатката беше заела удобна поза под него, мускулите под гладката й кожа потръпваха като морски вълни. Дългите й крака бяха вдигнати високо, глезените й бяха някъде над главата на Джин Канже. Тази поза придаваше особена гъвкавост на кехлибарената й пещера. Краката й се увиха около врата му, проникването стана всеобхватно, все по-дълбоко и по-дълбоко… Чувството беше невероятно. Въздухът излетя със свистене от устата на Джин Канже, Акробатката отвърна с възбуден стон, бедрата й полудяха. Тази жена сякаш е от каучук, смаяно си помисли той. Не можеше да повярва на очите си, никога не си беше представял, че женското тяло притежава такива способности.