Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Спомените връхлетяха като приливна вълна, очите му овлажняха. Цели седемдесет години бяха живели един за друг, през по-голямата част от тях буквално спяха на една възглавница. Крояха общи планове за бъдещето, засаждаха семената, които дадоха богата реколта на цял Китай…

Загубата беше огромна, празнотата след смъртта на Ши Зи-лин не можеше да бъде запълнена от нищо. Рядко изпадаше в подобни настроения и може би затова не чу стъпките на Неон Чоу, която тихо се изправи зад гърба му.

Ръцете й се увиха около шията му, устните й нежно докоснаха бузата му. Но кой знае защо, той не обърна внимание на присъствието й. Строго погледнато, тя не би трябвало да се намира в каютата, когато му предстоеше радиосеанс. Това беше неписано правило и се отнасяше до всички обитатели на джонката, включително за членовете на семейството.

— Виждам тъга в очите ти — меко прошепна тя. — Виждам мъка в душата ти. — Прегръдката й стана още по-нежна: — Само това мога да ти предложа, макар да зная, че е недостатъчно…

— О, напротив — тръсна глава Трите клетви, стоплен от нейната загриженост. Изобщо не му мина през ума да я попита защо нарушава неписаната забрана.

Неон Чоу напрегна взор. На масичката до предавателя имаше лист хартия, изпълнен със ситния и равен почерк на Джуана.

— Кой друг ще те прегърне? — прошепна тя, докато очите й тичаха по редовете. — Кой ще те утеши с нежна обич, кой ще ти помогне да заспиш? — Пулсът й рязко се ускори, остра болка проряза главата й. Направи всичко възможно да запази самообладание, бавно осъзнала смисъла на това, което Джейк Мейрък беше написал на чичо си. Пресвети Боже, който си на небето, безгласно възкликна тя, прочела името на Аполо — дълбоко законспирирания шпионин на Агенцията в Кремъл. Трябва ми незабавна среща с Блустоун! Разбира се, тя не можеше да знае, че Аполо работи за Агенцията — този факт Джейк беше предал на чичо си устно. Но в замяна на това знаеше, че Трите клетви търси контакт с този агент по нареждане на Джейк. Нали едва вчера й се похвали с голямото доверие, което му оказва Джуанът? Нали направи всичко възможно да покаже, че се радва на същата власт, която имаше още при Зи-лин? Да разсее съмненията й относно намеренията на Джуана? Да, да, всичко съвпада! Спомена й за някакъв агент в Русия, В самия Кремъл… Е, вече имаше доказателства…

— Ти — прошепна той. — Само ти…

Неон Чоу изгуби цяла секунда, докато разбере, че това е отговор на нейните въпроси. Цялото й тяло потръпваше от възбуда, информацията беше наистина безценна!

— Тази вечер ще си легнем рано — близна ухото му тя. — Имам чувството, че се нуждаеш от пълно отпускане… — ръката й се плъзна към слабините му, пръстите й усетиха рязкото потрепване. Засмя се и му обърна гръб. И моментално го забрави. В главата й се появи смаяното лице на Блустоун в момента, в който щеше да му предостави скъпоценната информация.

Младата жена мълчаливо пристъпи напред. Главата й беше сведена към гърдите, малките й крака бяха обути в традиционните „таби“ и „гета“. Върху гърба на снежнобялото й кимоно бяха избродирани златисти пеонии. Между пръстите си стискаше малък пакет. Отпусна се на колене пред нишата с образа на Канон — една скъпа светиня, която се окачваше на бамбуковата рамка само веднъж на тридесет и три години.

Лицето на младата жена беше тъжно, тялото й се прегъна в дълбок поклон пред богинята на милосърдието. Пред нишата бяха подредени чинии с храна, букетите свежи цветя миришеха прекрасно. Устните й се раздвижиха в тиха молитва. Двамата разбраха на кой „ками“ се моли, едва когато пакетчето беше отворено и сред прекрасните камелии на глинения поднос се появи кукличка, изобразяваща малко момиченце.

Усетиха мъката й ясно, като лъчите на слънцето, които обливаха долината в краката им. Тази млада жена беше изгубила дъщеря си и беше донесла любимата й кукла пред олтара на богинята на милосърдието.

Джейк и Микио Комото седяха един до друг и гледаха изящните черти на лицето й, попиваха мъката в тъмните й очи. Жената се изправи, погледна за последен път малката кукла, по бузата й се търкулна самотна сълза.

— Тук, в Киомицу-дера, идват всички жени на Киото… — промълви Микио. Двамата бяха сами, без охрана. Присъствието на Якудза несъмнено би привлякло вниманието на хората към тях. А и Микио вече беше мъртъв за враговете си. — Молят Канон за всичко — за раждането на силно и здраво дете или пък за закрила на мъртвото… както в случая.