Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Защо точно тук?

— Да идем да обсъдим това на спокойствие — предложи Симбал. — Пред чаша питие, като истински мъже.

Кубинеца отдръпна магнума от слепоочието на Симбал и го насочи право в лицето му:

— Защо точно тук?

— Защото тук се намира лицето Едуард Мартин Бенет — отвърна с въздишка Симбал. — Прав съм, нали?

Кубинеца избра едно малко заведение в Кий Бискейн, откъдето се разкриваше великолепна панорама към центъра на Маями. Гледката наистина беше внушителна — високите, притиснати една до друга кули от гранит и мрамор с опушени стъкла сякаш бяха символ на човешката алчност. Повечето от тях бяха луксозни хотели, издигнати за броени дни по времето, когато легализирането на хазарта в Маями изглеждаше близко и реално. В хладните и полупразни гиганти бяха вложени стотици милиони долари, но всичко се оказа напразно. Хазартът не беше легализиран, огромните заведения останаха пусти и водеха монотонния живот на преждевременно състарен човек.

Но плажната ивица беше в ярък контраст с центъра. Там беше оживено, мощни катери цепеха лазурната вода и след тях оставаха пенливи бразди. Веселата глъч на курортистите долиташе чак дотук, примесена с басовото боботене на дизелови мотори.

Кубинеца отпи от високата чаша, в която имаше ром с кока-кола, после бавно вдигна глава:

— Трябва да са били побъркани, човече… — промърмори той. — Как е възможно да я променят? Та това е най-голямото нещо, което е измислила Америка!

— Кое?

— Кока-колата, ето кое! — Кубинеца огледа Симбал с недоумение, сякаш пред него седеше някакъв дебил. — Американската традиция! Защо им трябваше да забъркват нови буламачи? Вече нищо няма предишния вкус, независимо какъв етикет са му окачили… Какво означава всъщност традицията?

Симбал замислено отпи глътка водка с тоник.

— Винаги съм малко изнервен, когато става въпрос за убийство, Мартин — промърмори той. И двамата бяха с тъмни очила, тъй като слънцето беше прекалено силно, а отблясъците на залива режеха очите им. Неблагоприятен фактор при воденето на преговори, прецени Симбал. Но все пак далеч по-добър от дулото на магнум, притиснато в слепоочието ти. Отправи безгласна благодарствена молитва към Бога, на устните му се появи лека усмивка.

— Престани с глупостите! — нетърпеливо отвърна Кубинеца. — Убийствата са ежедневие в нашата работа!

— Но не всеки ден следите водят до СЕН — възрази Симбал. — Не мога да бъда спокоен, когато агент на държавна организация ликвидира колегата си от друга! — приведе се напред и настойчиво добави: — Убийството на Кърън доста ме изнерви, Мартин!

— Иди да теглиш един шут на кофата за боклук ей там, зад ъгъла! — подигравателно го изгледа Кубинеца. — Дано после се успокоиш!

— Вече се опитах, Мартин — отвърна Симбал. — Забрави ли, че споменах сестра ти?

— Мамка ти, червей! — почервеня лицето на Кубинеца. — Защо не те размазах още на магистралата?

— Късно е за съжаления, Мартин. Сега сме седнали да си пием питието и да обсъдим правилата на играта. Освен това нямаше да спечелиш нищо, ако ме беше гръмнал. Вече не работя за АН, а съм копой на Агенцията. Във Вашингтон има куп хора, които са готови да тръгнат по следите ми. А моят бос има само един началник, приятелче… Президентът на Съединените щати! Агенцията разполага с власт, за която СЕН дори не може да мечтае. Затова мисля, че няма смисъл да влизаш в конфликт с човек като мен. Особено когато имаш възможност да спечелиш приятелството ми.

Кубинеца дълго мълча. Главният келнер въведе трима клиенти. И двамата изчакаха около тях да настъпи спокойствие.

— Тогава трябва да изплюеш подробностите, красавецо! — изръмжа най-сетне Кубинеца. — И хич не ми разтягай локумите, че си се домъкнал чак дотук за някакво си убийство. За тая работа си има ФБР, което бъка от тлъсти некадърници…

— ФБР не може да приключи случая, дори ако ги заведа право във всекидневната и им покажа професор Пийкок с окървавен нож в ръка…

Но Кубинеца вече клатеше глава:

— Ти си тежка артилерия, красавец. Такива като теб се появяват само когато отвсякъде почват да валят лайна! — Симбал отбеляза, че беше спрял да пие и само местеше чашата си по масата. — Такова ли е положението в момента?

— Ти и Мако… — подхвърли Симбал.

— Вързан е за Бенет и трябваше да разбера за какво става въпрос — отвърна Кубинеца.

— Е, и? Какво ти каза Мако?

Кубинеца спря тежък поглед върху лицето на Симбал.

— Ние с него сме главните доставчици на лайна за района на Маями — промърмори той. — Какво повече искаш?