Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Противникът му беше дребен, но надарен с изключителна сяла. Отскочил назад като пружина, Джейк веднага забеляза, че енергията на човека срещу него беше концентрирана в ръцете и гръдния кош — нещо доста странно за един японец. Обикновено японците се прекланят пред „хара“ — вътрешната енергия на тялото, която се концентрира в долната част на стомаха. Това е особено важно за борците сумо, които трудно могат да изгубят равновесието си.

Джейк прибягна до „тенкан“ — въртеливо движение, с което се увлича и тялото на противника. Ръцете на якудза бяха насочени към веригата. Ето какво става, когато човек разчита прекалено много на оръжието, смътно си помисли той. Човекът насреща му пренебрегваше достойнствата на тялото си, за да се докопа до оръжието.

Джейк му позволи да го хване за китката. Насочил всички усилия към веригата, якудза пожертва стабилността на тялото си. Ръката на Джейк се вдигна нагоре, увличайки противника. Но другата му ръка остана свободна и рязко дръпна врата на якудза. Онзи се стовари на камъните, но реакцията му беше светкавична. Веригата се уви около глезена на Джейк, той изгуби равновесие и падна.

Въздухът излетя с болезнено свистене от гърдите му, очите му замаяно отчетоха светкавичната реакция на Микио. Оябунът се стрелна напред и нанесе страхотен саблен удар в бъбреците на японеца. Онзи изпусна веригата и се преви, за да избегне втория удар на Микио. В същия миг Джейк го улучи в челото с ръба на дланта си. Слънчевите очила се пръснаха, човекът изгуби съзнание.

Джейк си пое въздух и хвана протегнатата ръка на Микио. В същия миг във въздуха се разнесе свистене, на лицето на японеца се появи болезнена гримаса. Тялото му политна напред и се отпусна на коляно, пръстите му се вкопчиха в ръкава и бързо почервеняха от кръв. Джейк светкавично измъкна острия стоманен къс от раната. Това беше „шурикен“, едно от най-опасните оръжия за хвърляне. В същия миг се разнесе ново свистене и Микио се хвърли отгоре му с цялата тежест на тялото си. Вторият шурикен се заби в дървото, на сантиметър от главите им.

Джейк пропълзя към гъстите храсталаци и зае позиция зад една разкошно цъфнала азалия. Погледна назад и видя, че Микио разкъсва ризата си със зъби и прави нещо като турникет за спиране на кръвотечението. Гърдите му усилено се повдигаха и отпускаха, бялата материя бързо се напои с кръв.

Джейк насочи вниманието си към врага, който хвърляше шурикените. Опита се да не обръща внимание на пчелите, които пълзяха по цветчетата на сантиметри от очите му. Дълго време не помръдна. После, решил да смени позицията си, стори това с безкрайно внимание.

Ветрецът разклащаше клоните и листата наоколо в определен ритъм. Той си даваше ясна сметка, че придвижването му трябва да става плавно, в такт с този ритъм, в противен случай моментално щяха да го засекат. Трябваше да прибегне до „шам-хай“ — пълно сливане с околната среда. На тази техника го беше учил Фо Саан, но тя беше тясно свързана с „ба-мак“. Ако отново не успее да напипа космическия пулс на материята, Джейк едва ли щеше да стигне и до „шам-хай“…

Въпреки това направи всичко възможно да се разтопи в околната среда. Но това се оказа недостатъчно. Зад гърба му се разнесе тих звън, после „манрикигусари“ се уви около шията му в позиция „макиотоши“ — последната фаза на смъртоносното нападение.

Сега най-важното беше да пренебрегне инстинкта й да не вдига ръце към шията си. Организмът механично иска да се освободи от задушаването, но това би било напълно безполезно. Веригата с тежки оловни топчета не може да се разхлаби с голи ръце. Ще бъдат пропилени безценни секунди, а нападателят ще получи допълнителна възможност за стягане на веригата. След което настъпва смъртта…

Напълни дробовете си с кислород и започна подготовката за пронизващ удар в ребрата на противника. За целта трябваше да се извие леко наляво и това усили натиска върху гърлото му. Но кислородът вече беше вътре в него, време за губене нямаше. Силата на удара се увеличи стократно от реакцията на организма, усетил близката си смърт. Животински страх бликна в мозъка му, това изпълни вените му с допълнително количество адреналин.

Завъртя се в обратна посока и нанесе нов удар с върха на вкаменените си пръсти. В гърдите му пламна пожар, но слухът му ясно долови пропукването на трите ребра. После веригата почти прекъсна притока на кръв до мозъка му и Джейк разбра, че от появата на ярките точици пред очите му и пълната загуба на координация го делят броени секунди.