Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Последният от нападателите се изправи над него, в ръката му блесна сабята на мъртвия другар. Острието бавно се вдигна, а Джейк разбра, че не може да направи нищо. Видя смъртта си в безупречно полираното острие на „вакизаши“, усети хладния натиск на стоманата, която отделя главата от раменете му…

Острието потрепна и започна да се спуска. Джейк знаеше, че в мига, в който влезе в съприкосновение с плътта му, скоростта ще бъде мълниеносна.

Беше толкова близо, че очите му уловиха мястото, на което се събираха двете страни на кования метал. Място, очертано от тънка, почти невидима нишка. Имаше чувството, че гледа право в очите на Бога…

После с тялото на якудза се случи нещо странно. Някъде над сърцето се появи странна издутина, която се пръсна и обля Джейк с топла, противна влага. Вонята беше толкова отвратителна, че стомахът му се сви в болезнени спазми.

В следващия миг тялото на якудза се стовари отгоре му, заливайки го с кръв, вътрешности и натрошени костици. Миризмата на горещи изпражнения беше толкова силна, че Джейк събра сили и започна да пълзи по-надалеч. Имаше чувството, че е погребан под дебел пласт нечистотии.

Усети как някой му помага, обърна се по гръб и отвори очи. Парче плат почисти лицето му от кръвта и разкъсаното месо. Първото нещо, което видя, беше трупът на якудза, забил глава в гладката скала. От гърба му стърчеше дълга стоманена тръба.

После премести погледа си към красивата млада японка, която се беше грижила за него в дома на Микио. Беше коленичила до него, в ръката й се виждаше окървавена копринена кърпичка.

Измина цяла вечност, преди да осъзнае какво има в другата ръка на нежното създание. Беше газов лък с турбокомпресор „Митцуи Джуика 1000“ — едно от най-опасните оръжия, които познаваше Джейк…

Блис знаеше какво е да се оставиш в ръцете на Буда. Приближавайки се към контейнерния терминал в Кван Тонг, тя видя, че Фунг Скелета го няма там. Видя го не с очите, а с ума си. Благодарение на своето „ки“, което вече беше неразделна част от „да-хей“, Великия мрак. Зареял се над океана на нощта, духът й влезе в унисон с могъщия пулс на Вселената.

Кой плаче на улицата? Воплите на мъртвите кънтяха непрекъснато в ушите й — една огромна армия, завладяла континента. Кои са те? Нейните сънародници, мъртвите на Китай. Те плачат и молят да получат свободата си.

Но откъде й беше известно това? Какво означава да имаш контакт с духове? Седнала на носа на наетата увеселителна лодка, Блис затвори очи и се заслуша в гласа на Ши Зи-лин. Той се смесваше с поривите на ветреца, който рошеше косата й, с плясъка на вълните зад борда, с бълбукането на веселите водни мехурчета, съдържаше се в крясъците на чайките, които алчно кръжаха над рибарската гемия наблизо.

Земята се раздвижи и Ши Зи-лин проговори. Земята и Ши Зи-лин — навеки прегърнати, една неделима сплав… Могъщото „ки“ на планетата се надигаше и спадаше, тя го чувстваше заедно с гласа на Ши Зи-лин. Да, точно така — чувстваше го. Защото не чуваше думи, а по-скоро усещаше импулсите, които отиваха директно в мозъка й и ръководеха неговите действия. Човек никога не е в течение на този процес, но крайният резултат е налице. Тайнствен, магически, страховит… Резултат, който не си в състояние да споделиш с никого… Блис често се питаше какво ще стане, когато Джейк се върне в Хонконг. Какво ще му каже? Как ще възприеме промяната и? Как ще му се отрази тя?

Тялото й неволно потръпна в утринния здрач. Хоризонтът на изток леко просветляваше, нощта вече не беше мастилена, а по-скоро сива…

— Кажете къде точно искате да спрем, госпожице — обади се лодкарят.

Блис посочи с ръка, не чу потвърждение и се обърна. Човекът се беше втренчил в нея, в очите му проблясваше страх. Какво ли е видял, учуди се тя. Може би съм обезобразена от някакъв грозен белег? Пръстите й механично попитаха гладката кожа на лицето, от устата и излетя подигравателен смях. Подигравателен, но и безкрайно тъжен. Стисна устни и отново потръпна.

Копнееше за Джейк, искаше да бъде тук, до нея. Не за да й каже какво да прави, нито да й вдъхва кураж. За пръв път от началото на връзката помежду им в душата й се появиха черните облаци на съмнението.

Миналото му я плашеше. Знаеше за самоубийството на първата му жена, за смъртта на Лан край реката Сумчун. Знаеше и за убийството на Мариана — втората му жена, там, сред непристъпните върхове на Японските Алпи. Убийство, което го върна в обятията й завинаги… Браковете му не са били щастливи.