Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Трак, трак, трак… „Шиши одоши“ обливаше с вода плоската повърхност на камъка. Извърната към нежните стволове на японските кедри и миниатюрни кленове, Скалата на справедливостта ги гледаше някак строго и навъсено. После пред очите му се мерна нещо черно, блесна огледално стъкло.

— Внимавай, Микио-сан, идват! — тихо прошепна той.

Микио запрати „манрикигусари“ по първия, ударът го завари точно когато се канеше да хвърли стоманената звезда. Шурикенът изтрака на пътечката.

В същото време Джейк тичаше с всички сили към Скалата на справедливостта. Тези, четиримата, на всяка цена трябва да бъдат разделени, иначе двамата с Микио нямаха никакви шансове.

Трима се спуснаха подире му. Очевидно го считаха за по-опасен, а това означаваше, че са наясно с раняването на Микио. Разделиха се и започнаха да свиват кръга около скалата. Очакваха да побегне, но той остана на мястото си. Внимаваше да не прави никакви движения, искаше да им внуши, че е объркан. Така шансовете му в предстоящия сблъсък леко се увеличаваха…

Нападна го първо този отляво. Ръката му се стрелна напред в светкавично „атеми“. Джейк изчака до последния миг, после се отпусна на коляно и рязко се извъртя наляво. Дясната му ръка докопа китката на нападателя, дръпна я напред, после отхвърли тялото към втория нападател, връхлитащ откъм центъра… Скочи на крака, но в същия миг вторият се хвърли на гърба му. Джейк се завъртя, дясната му ръка се стрелна нагоре и улучи нападателя точно под мишницата. Онзи изрева и го пусна.

Първият отново беше на крака. Стиснал между пръстите си остър шурикен, той се понесе в атака. Джейк го изчака да замахне и едва тогава вдигна лявата си ръка. Пръстите му подминаха острието и се сключиха около китката на якудза. Използвайки инерцията на собственото му тяло, той рязко го дръпна напред и го прехвърли над главата си. Дясната му ръка се стрелна нагоре и дланта й потъна в незащитената шия на врага. Онзи се строполи на земята и повече не помръдна.

Отблъсна нападението на третия якудза с добре премерен ритник, едновременно с това очите му уловиха блясъка на късата сабя, появила се в ръцете на втория. Онзи се понесе напред с протегната ръка, в гърлото му заклокочи бойният вик „киай“. Джейк го накара да млъкне с рязък удар в брадичката, другата му ръка се стрелна напред и надолу. Острието на сабята профуча покрай тялото му, но бедрото му изведнъж бе пронизано от остра болка. Оказа се, че при падането си якудза беше успял да му нанесе силен ритник. Кракът му се схвана, тялото му се олюля към хладната повърхност на Скалата на справедливостта. Не си позволи подкрепата на камъка, инстинктивно доловил втората част от атаката. Тялото му се извъртя още във въздуха, якудза стовари сабята върху камъка с цялата си сила. Разнесе се остър звън, разхвърчаха се искри.

Джейк се стрелна напред и докопа реверите на противника си. Сабята е безполезна в близък бой, същото важи и за ритащите „атеми“.

Но якудза го изненада. Ръцете му веднага пуснаха оръжието и нанесоха два тежки ветрилообразни удара в сърдечната област на Джейк. Той се прегъна на две, но не забрави да отскочи встрани от тежката обувка на противника, насочена към шията му.

Якудза го последва, в очите му проблесна тържество. Дланите му бяха покрити с дебел слой мазоли — ясно доказателство за дългогодишния му опит в карате. Първата атака Джейк отби с помощта на „тенкан“ — страничен удар с ръба на дланта, насочен към лакътя на противника. После прибегна до изненадващ ход. Якудза очевидно очакваше стабилизиране на защитата му, но вместо това той рязко скочи напред, хвана временно блокираната ръка и силно я завъртя.

Онзи се тръшна на земята, но нито за миг не изгуби присъствие на духа. В ръката му отново се появи късата сабя, движението й нагоре беше светкавично. Острието профуча на косъм от гърлото на Джейк, който все пак успя да отскочи встрани. Съзнавайки неизгодната си позиция, той направи опит да избие оръжието на противника с помощта на няколко тежки ритника. Не успя и направи единственото нещо, което му оставаше. Прибягна до „ирими“ — една сложна и изключително прецизна техника, с чиято помощ притегли тялото на врага достатъчно близо до себе си, за да неутрализира опасното острие. После, без да му дава време за опомняне, хвана главата му с две ръце и я блъсна в хладната и невъзмутима Скала на справедливостта.

Още неуспял да отдели очи от трупа, той усети страхотен удар в слепоочието и падна настрана. Примигна няколко пъти, но очите му отказаха да се фокусират. Ръцете му безсилно увиснаха, краката му сякаш бяха пълни с олово. Ритникът „атеми“ буквално го парализира.