Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— За кого?

— Проявяваш ли интерес към опалите?

— Само, ако цената е изгодна.

— А какво ще кажеш на Фунг, ако тези опали отидат у конкуренцията?

Малаеца замълча.

— Фунг е специалист по опалите.

Малаеца не отделяте поглед от върха на цигарата си.

— Не те познавам — процеди най-сетне той и закова хладен поглед върху лицето й.

Блис му подаде опала.

— Занеси го на Фунг — рече. — Това може би ще ти помогне да се успокоиш…

Малаеца хвърли фаса си във водата и решително тръсна глава.

— Качвай се на борда — нареди той. — След три минути отплаваме.

Тръгнаха към металната стълбичка.

— Или си много умна, или си пълна глупачка — процеди мургавият мъж и й подаде ръка за помощ. — Питам се кое е по-вероятното…

Даниела не беше ходила в Звенигород, знаеше само, че градчето се гуши в предградията на Москва, любимата Москва на Малюта, И то се оказа точно такова, каквото си го беше представяла — тихо и спокойно местенце, разположено сред вековните гори на Подмосковието.

Беше чувала и за храма Успение Богородично, издигнат от сив гранит преди повече от петстотин години. Приятно затоплената чайка се плъзна през отворения портал, а Даниела с изненада огледа малките, подобни на амбразури прозорчета на храма и самотната камбанария, от която лъхаше на нещо примитивно и средновековно. На външен вид храмът приличаше по-скоро на военна крепост, отколкото на Божи дом. Понякога това е едно и също, рече си Даниела. Особено когато управлението на подобен род заведения е поверено в ръцете на несъвършени и озлобени от живота смъртни…

Беше се надявала, че Малюта ще я остави на спокойствие поне през почивните дни. В крайна сметка той беше на дачата си в Звенигород, а тя — в Москва. Отвори широко прозорците в кабинета си, пролетното чуруликане на птиците й донесе дълбока наслада. По Околовръстния път почти нямаше движение и това позволяваше на пролетта да влезе в правата си.

На бюрото лежеше последната информация от Митре.

Сърцето на Даниела нетърпеливо потръпваше. Бяха на крачка от успеха, операцията вървеше към бляскавия си финал. В нейни ръце ще паднат „Интер-Ейша“, „юн-хюн“ и „Кам Сан“! Даниела изгаряше от нетърпение да проникне в тайната на секретния китайски обект. Нито за миг не беше повярвала, че информацията на Жанг Хуа — някогашния помощник на Ши Зи-лин в Пекин, отговаря на истината. Вероятно част от „Кам Сан“ действително ще включва нова ядрена инсталация за обезсоляване на морската вода и тази инсталация наистина ще реши тежкия воден проблем на Хонконг. Но част, само част…

В проекта се наблюдаваше усилено присъствие на китайските въоръжени сили. Най-продуктивните умове на военнотехническите им екипи бяха ангажирани в „Кам Сан“. Защо? От последните информации на Митре ставаше ясно, че Жанг Хуа или не е имал пълен достъп до секретната информация, или… (тази мисъл я накара да изтръпне), или е бил двоен агент и е подхвърлял в Москва точно това, което му е диктувал Ши Зи-лин.

Е, добре. Това ще си остане загадка, тъй като и Жанг Хуа, и Ши Зи-лин вече са мъртви. Но Джейк Мейрък Ши е жив. Този факт беше сам по себе си достатъчно обезпокоителен, а прибавяйки към него и информацията на Митре за изчезването на Мейрък, Даниела разбра, че има предостатъчно поводи за тревога. Според правилата на играта Мейрък би трябвало да не мърда от Хонконг и да дърпа конците на „юн-хюн“. Но въпреки това го нямаше, агентите й напразно го търсеха из цялата Кралска колония.

Даниела изпрати спешна шифрограма до Митре. В нея настояваше Мейрък да бъде издирен по най-бързия начин. Всички второстепенни операции трябваше да бъдат отложени и цялата агентурна мрежа да се хвърли по следите на този човек. Телефонът звънна точно когато приключваше с шифровката. Тя вдигна веднага, очаквайки да чуе гласа на Карелин, който трябваше да потвърди часа и мястото на уговорената за обед среща.

— Първо те потърсих у дома, другарко генерал — каза в слушалката Малюта.

— Женските работи край нямат — отвърна тя и той се разсмя.

— Тъкмо затова те търся… Искам справка за развоя на събитията.

— В понеделник сутринта ще…

— Никакъв понеделник! — прекъсна я той. — Днес!

— Но вече си уговорих среща с Карелин…

— Ще я отложиш. Имам нужда от теб тук и сега. Междувременно можеш да подготвиш доклад и за връзката си с него…

— Казваш го така, сякаш става въпрос за нещо мръсно и недостойно! — кипна Даниела. Никак не й харесваше да я манипулират като кукла на конци, беше й мъчно за провалената среща с Карелин.