Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

Тя не очакваше отговор от него, както не очакваше отговор от мъртвия си чичо или пък от дивите създания, за които се грижеше Тъй като Кейс не направи никакво друго движение, тя реши, че той все още спи дълбоко.

— Ето, това е последният конец. А сега отново ще те превържа. Въобще няма да боли.

Клепачите му се надигнаха за момент, разкривайки бледозеления блясък на очите му. Опита се да каже на Сара, че не го боли, но затова беше необходимо голямо усилие.

Беше много по-лесно просто да лежи тихо и да се остави на нежните й грижи.

— Лола се кълне, че тази миризлива лапа предпазва раните от инфекция по-добре от всеки сапун — продължи да нарежда Сара. — Не знам какво би казал чичо ми, но тя определено свърши добра работа при Ют и теб и при всички други диви създания, върху които съм я използвала.

Тя остави буркана на земята. Ароматът на хвойна, градински чай и други билки, които Кейс не можеше да определи, го удряше в носа всеки път, щом си поемеше въздух. Предпочиташе аромата на слънце и рози, който издаваше кожата на Сара, но нямаше достатъчно сили, за да й го каже.

— Ето така — продължи тя. — Само продължавай да спиш, а аз ще те превържа отново.

Докосването на ръцете й до кожата му вече му беше познато, както и лекото потриване на гърдите й към крака му, докато превързваше бедрото му.

Реакцията на тялото му също му беше позната.

Не си направи труда да се бори с възбудата, която идваше, без той да иска. Само се надяваше, че парчето плат около слабините му го прикрива.

— А сега ще опъна този крак. Ще те заболи малко, но бързо ще премине.

Ръцете й се плъзнаха под коляното и петата на ранения крак. Тя внимателно го премести.

— Добре поне, че не трябва да те местя целия — продължи тихо тя. — Толкова си голям, дори и легнал.

Ръката й леко погали крака му, наслаждавайки се на гладката, топла плът.

— Толкова сила. Сигурно е прекрасно да си толкова силен.

Кейс не каза нищо само защото не искаше Сара да спре. Не беше изпитвал нищо толкова приятно от много години насам.

— Но си мръсен — добави тя с тих смях. — Чудя се как някои жени успяват да отглеждат децата си и да ги опазят чисти в къщи с пръстен под.

Докато тя говореше, ръката й направи още едно гальовно движение по крака му.

Той знаеше, че този жест е само успокоителен. Беше я наблюдавал как говори на ранения ястреб по същия нежен, утешителен начин.

— Няма да е зле, ако Конър и Ют се качат в планината за една седмица, за да потърсят дъски за пода — продължи тя, — но това едва ли ще стане. Имат толкова много работа и толкова малко време.

Тя вдигна буркана с лапата, зави Кейс и се отдалечи.

Той издаде лека въздишка, отчасти от разочарование, отчасти от облекчение. Нежните й грижи бяха едновременно възбуждащи и мъчителни.

„От нея ще излезе добра майка — помисли си той. — Но първо ще трябва да си намери мъж, достатъчно млад, смел или глупав, за да поиска от Бог деца, които не може да закриля.“

Кейс вече не беше толкова млад. Престана да бъде, когато се върна вкъщи след войната и намери само кървавите останки от семейството на брат си.

Останаха петима Калпепърови — каза си той. — И после всичко ще свърши.

Не се замисляше особено върху това, което беше свършил и което оставаше да бъде свършено Никой не обича да рови в помийна яма, но и никой мъж, който има достойнство, не би пренебрегнал задълженията си, когато трябвала ги свърши.

Калпепърови трябваше да бъдат спрени.

И Кейс трябваше да свърши тази работа.

Лекото раздвижване на въздуха и слабият аромат на рози му подсказаха, че Сара се е върнала.

— Надявам се, че това няма да те събуди — промълви тя — Просто една топла мокра кърпа и малко сапун. Нищо, което може да разтревожи един такъв силен мъж като теб.

Нежните пръсти се вмъкнаха в косата му и я пригладиха назад. Той замаяно се наслаждаваше на милувката, сякаш това беше само сън.

Кърпата, ухаеща на рози, се движеше по лицето му. Напомняше му за голям, топъл, леко груб език.

— Ще ти измия косата утре, когато си по-малко изморен — шепнеше тя. — Още първия път, когато докоснах косата ти разбрах, че я поддържаш чиста. Харесвам такива мъже. Косата ти е черна, хладна и лъскава като гривата на кон, само че е много по-мека.

Струваше му се забавно, че тя намира нещо красиво в него, но не реагира по никакъв начин. Както младостта, смехът също го беше напуснал след войната.

— Може би след няколко дни ще те избръсна — продължи тя тихо. — Но без мустаците. Те са по-дълги от брадата ти и явно не ги бръснеш.