Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

— Знаехме, че задната част на къщата е нашето слабо място. Конър не може да я вижда от дърветата, Ют също.

Кейс задиша по-дълбоко, когато изтощението и здравият сън го надвиха окончателно.

Тя коленичи до него и сложи дланта си на челото му. Беше хладно, гладко и леко влажно.

— Е, да видим дали си пострадал, защитавайки гърба ни — каза тя тихо.

С бързи движения развърза превръзката на бедрото му.

Нямаше прясна кръв дори на по-дълбоката рана.

— Слава Богу — прошепна тя, — че си толкова твърд физически, колкото си и дебелоглав.

Отвън се чу продължително изсвирване. Всичко е чисто.

Вълна от облекчение заля Сара. След малко тя си пое дълбоко въздух и се захвана за работа.

Въпреки това, което беше казала на двамата Калпепърови, в къщата все пак имаше запален огън, върху който се топлеше кофа с вода.

— Тук всичко наред ли е? — извика Лола.

— Раните на Кейс не са се отворили, ако това имаш предвид — отговори Сара. — Отидоха ли си Калпепърови?

— Само прахът във въздуха подсказва, че са били тук.

— Къде е Конър?

— Оглежда задната част на къщата. Ют тръгна по следите на третия кучи син.

— И аз ще изляза веднага щом се погрижа за Кейс.

— Няма нужда. В момента дори аз нямам какво да правя. Искаш ли да ти помогна с нещо?

— Не — бързо отвърна Сара. — Мога да се справя и сама.

Веднага щом изрече думите, осъзна, че не иска никой друг да вижда Кейс гол. Съвсем друго нещо беше, когато състоянието му беше почти безнадеждно, но сега беше достатъчно здрав, за да пълзи из колибата. Някак си всичко бе станало повече… лично.

„Май ми се е размътил мозъкът — скара се тя на себе си. — Лола е виждала повече голи мъже, отколкото ти си виждала облечени.“

Но въпреки това й беше неприятна мисълта друга жена да докосва силното мускулесто тяло на Кейс.

— Когато имаш възможност — извика тя, — донеси ми още вода от потока.

— За Бога, момиче. Да не си решила да къпеш скалите?

Сара се засмя тихо. Никой не одобряваше нейната страст към водата и сапуна.

— Не скалите — промълви тя — Просто един мъж. Един голям мъж.

Когато помисли за Кейс като за мъж, а не като за просто още едно ранено същество, за което трябва да се грижи, стомахът й странно се сви Това не беше страх, нито пък притеснение, но въпреки това приличаше и на двете.

— Какво ти става Сара Джейн Лоусън? — промълви тя тихо, имитирайки интонацията и думите на отдавна починалата си баба. — Човек може да си помисли, че си останала и без малкото мозък, който Господ милостиво ти е дал.

Неочаквано гърлото й се сви от болка. Отдавна не беше мислила за семейството си. В началото просто не можеше да го понесе, а по-късно това се беше превърнало в навик..

— Бъдещето, не миналото — напомни си тя. — Конър е моето бъдеще.

Единственото й бъдеще.

Никога повече нямаше да се остави на милостта на някой мъж, като се омъжи за него Всичките й надежди и желания за семейство бяха свързани с по-малкия й брат, който Аб бе заплашил само преди няколко минути.

Кейс се размърда, но продължи да спи.

Сара пропъди всички мисли от главата си, наведе се над него и отново започна познатия ритуал: махна превръзката, прегледа раната, намаза я с лапата и отново сложи чиста превръзка.

Докато работеше, тя говореше тихо, описвайки действията си. Говореше на глас, защото опитът я беше научил, че дивите създания се плашат по-малко, когато им говориш.

В известен смисъл Кейс й напомняше за диво създание — силен, независим, самоуверен.

Тя премести леко крака му, за да погледне шевовете на задната част на бедрото му. Кожата изпъваше конците.

— Господи, раната заздравява много бързо — каза тя тихо, напевно. — Чичо Уилям би казал, че си здрав като жребец.

Мъката отново я сграбчи. Рядко си позволяваше да мисли за доктора ерген, от който беше останала само черната чанта с лекарски инструменти.

— Добре се грижа за нея — прошепна тя. — Винаги поддържам инструментите ти чисти… Знаеш ли това, където и да си. Това достатъчна отплата ли е задето все вървях след теб и не те оставях на мира, докато не ме научи на всичко, което знаеше, преди да умреш?

Отговорът беше само тишина.

Но тя и не очакваше отговор. Беше свикнала да задава въпроси, които да не получават отговор.

С малки лъскави ножички със странна форма тя преряза шевовете на бедрото на Кейс. Когато ги издърпа, той леко се размърда.

— Всичко е наред — продължи да шепне напевно Сара. — Просто изваждам конците. Не е нужно да се будиш.