Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

Мина доста време, преди да успее да заговори.

— Ако продължаваме така — прошепна той, — със сигурност ще забременееш.

Затворила очи, Сара поклати глава, наслаждавайки се на прекрасния сън.

— Не мога — промълви тя.

— Защо не?

— Защото вече съм.

— Какво?

Очите й се отвориха.

— О, Господи! Това наистина не е сън, нали?

Той се взираше в нея.

— Сигурна ли си?

— Почти. Непрекъснато ми се спи, точно както на майка ми, когато беше бременна.

Силното тяло на Кейс се разтресе. Той бавно наведе лицето си към гърдите й.

Сърцето й се преобърна, когато усети горещите му сълзи и заедно с тях тихия му смях.

— Караш ме да се чувствам завършен — каза той дрезгаво.

Тя се вцепени. Внезапно прокара пръсти през косата му и вдигна главата му, за да го погледне в очите.

— Какво каза? — прошепна тя.

Той се усмихна.

Изведнъж и нейните очи се напълниха със сълзи.

— Мислех си, че земята ме привлича — каза той. — Но това си била ти. Само ти. Един зимен огън, който гори само за мен.

— Кейс — прошепна тя.

Той се наведе и я целуна по устните.

— Обичам те, Сара. И единственото място, където ще отидеш утре, е при най-близкия свещеник.

Тя също го целуна.

— Няма ли да спориш? — попита я той.

— Защо да споря с мъжа, когото обичам? Особено когато той за първи път проявява здрав разум.

Кейс се усмихна, придърпа Сара към себе си и почувства любовта й в устните й до гърдите си. Така и заспа. Усмихнат.

Емили Джейн Максуел се роди през есента когато листата на дърветата придобиват цвета на огнени пламъци. Кейс й направи люлка от същото златисто дърво, от което бе построил къща за растящото семейство. Първите спомени на Емили бяха свързани със смеха на баща й, който я вдигаше към тавана и я въртеше около себе си.

В следващите години Сара роди още деца на Кейс. Още две момичета със сръчни ръце и остър език. Три високи момчета които се забавляваха като непрекъснато дразнеха сестрите си.

Конър напусна племенниците си, за да получи образованието, за което настояваше Сара. Върна се в ранчото „Лост Ривър“ с младата си съпруга. Не след дълго долината се изпълни със звънливия смях на още деца.

Въпреки всичките мъки и радости на съвместния живот, любовта на Кейс и Сара растеше. Техният съюз беше като огън — нежен и яростен, спокоен и гневен, едно излъчване, което стопляше и даваше живот на всичко, до което се докоснеше.

© 1996 Елизабет Лоуел

© Христина Симеонова, превод от английски

Elizabeth Lowell

Winter Fire, 1996

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Елизабет Лоуел. Зовът на сърцето

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

Технически редактор: Никола Христов

ИК „Калпазанов“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13555]

Последна редакция: 2009-10-02 17:30:00

Крикет (англ.) — щурец — Б.пр.