Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

Но нямаше отговор на този въпрос.

Остави фигурката в малката ниша между дъските, погали я леко с пръст и се обърна.

Беше вече късен следобед, когато останалите се върнаха от Спринг Кениън. Лола отиде направо към козите си. Мъжете се измиха и влязоха в стаята.

Сара посрещна всеки от тях с усмивка и с пълна чиния.

— Наистина ще трябва да направя още столове — каза Кейс, който стоеше прав до огъня с чиния в ръка. — Но първо ще направя дъсчен под, както обещах на Сара.

Тя за малко не изпусна чинията, която подаваше на Морган.

— Внимавай! — обади се Морган.

— Съжалявам. Обикновено не съм толкова несръчна.

— Простено ти е. Напоследък доста ти се събра.

Тя погледна в тъмните, състрадателни очи на Морган и се усмихна тъжно.

— Не повече, отколкото на теб или на Хънтър, или… Не знам как да ви благодаря.

— Няма нужда.

— Моля те, вземи тези реали.

Морган се опита да откаже, както винаги, когато се повдигаше този въпрос, но Кейс го прекъсна.

— Аз щях да ги взема на твое място — каза той. — Онова хубаво момиче, което си оставил, ще гледа по-благосклонно на мъжа, който е изпратило да пасе добитък преди повече от година, ако той се върне с малко сребро в джобовете.

Морган се усмихна.

— Моето момиче не очаква пари, а мен.

— Искаш да кажеш, че един златен пръстен и малко ранчо няма да я накарат да се усмихне?

— Имай други начини да накарам Лети да се усмихне.

Ют изсумтя и се изправи, оставяйки празната си чиния. Обърна се към Морган.

— Нусис, не ме карай да яздя чак до Тексас само защото си един упорит кучи син.

Морган премига и се втренчи смаяно в Ют.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа — отвърна Ют, — че каквото иска Сара, аз се съгласявам. Така че или ще вземеш това проклето сребро, или ще те преследвам чак до Тексас, но със заредена пушка и дисаги, пълни с реали.

— Вземи среброто — посъветва го Хънтър и се изправи.

— А ти би ли го направил? — попита Морган.

— Ако трябва да избирам между него и Ют по петите ми, щях да избера среброто.

Морган се ухили.

— Полковник, хайде да направим сделка — ти вземаш половината, а аз — другата половина.

— Чакай, аз не…

— Или може би ще предпочетеш аз да бъда по петите ти — продължи Морган.

— Хвана те — каза Кейс на брат си.

Хънтър измърмори нещо под носа си и се обърна към Сара.

— Сара, нямаш ли какво да направиш с това сребро, вместо да го раздаваш наляво-надясно?

Тя поклати глава.

— Конър? — повика го Хънтър някак отчаяно.

— Винаги правя това, което казва сестра ми — каза той с широко отворени невинни очи, които накараха Ют да се подсмихне. — Попитай я!

— Проклятие!

Хвърли един поглед на Кейс и забрави какво щеше да казва.

Кейс се опитваше да не се усмихне. Тази гледка учуди брат му.

— Раздели среброто — каза разсеяно Хънтър на Морган. — Тръгвам утре на зазоряване. Елиза сигурно ще иска да узнае, че Кейс е жив.

— Ще е много по-доволна да узнае, че нещастната ти кожа е цяла — отвърна брат му.

Хънтър само се усмихна.

— Ще ти е удобно ли да ме изпратиш до първата гара? — попита Сара.

Тишината, която се възцари след думите й беше толкова наситена, че можеше с нож да я срежеш.

— Конър би го направил, но през следващите няколко дни няма да е много добре да язди — продължи тя спокойно. — Нито пък Ют.

— За какво говориш? — попита я Кейс.

— Смятам да попътешествам.

— Ако искаш да занесеш среброто в банка, аз ще се погрижа.

— Благодаря. Това ми спестява известни грижи. — Тя отново се обърна към Хънтър. — Ако искаш да се върнеш в Невада толкова бързо, колкото дойде, готова съм да спя на седлото. Няма да те бавя.

Хънтър погледна към Кейс. Въпреки че лицето на брат му беше безизразно, очите му бяха присвити сякаш от болка или гняв.

— Поговори с Кейс — каза Хънтър. — А след това, ако още искаш да тръгнеш с мен, ще те придружа докъдето поискаш.

— Това няма да е необходимо — каза тя. — Само до най-близката…

— Където и да е — прекъсна я Хънтър. — Това е най-малкото, което мога да направя за жената, която е спасила живота на брат ми.

— Вече ми се отплати за това.

— Ют, Конър, елате с мен — каза Хънтър. — Тук само пречим.

Сара се опита да се възпротиви, но само сви рамене.

— Сестричке?

— Иди с Ют и Хънтър. Аз също ще дойда след малко.

— Ще сложа седлото ти на едно от мулетата — каза Хънтър. — Но ако наистина ти потрябва, то брат ми е глупак.

Тримата мъже излязоха, оставяйки я с мъжа, който обичаше. Мъжът, който не я обичаше.