Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

— Какво, по дяволите, си мислиш? — попита я остро Кейс.

— Смятам да си купя земя и да отглеждам коне. В Калифорния, мисля. Или може би в Орегон.

— Но в това няма никакъв смисъл.

— За мен има. На мен ми харесва да се занимавам с добитък.

Той нетърпеливо махна с ръка.

— Знаеш какво искам да кажа. Тук имаш хубаво ранчо. Ако искаш да отглеждаш коне, Крикет е най-добрият жребец, който можеш да намериш на запад от Мисисипи.

Сара тайно си пое въздух, за да се изправи в лице срещу това, което се бе надявала да избегне.

Проклет да е Хънтър. Какво му влиза в работата дали тя ще говори с Кейс, преди да тръгне, или не.

— Ранчото „Лост Ривър“ не е мое — каза тя.

— Едната половина…

— …е твоя — прекъсна го тя. — Другата е на Конър.

— Какво!

При други обстоятелства изразът на изненада върху лицето на Кейс би развеселил Сара. Но сега той само й причиняваше болка.

— Аз му дадох половината от ранчото, след като… след като Хал умря.

— Ти си знаела, че го е убил?

Клепачите й трепнаха.

— Знаех, че само единият се върна. Всеки ден благодаря на Бога, че оцеля Конър.

— Хал се е опитал да го бие с пистолета. Конър се е защитил. Оръжието гръмнало. Било е нещастен случай.

Сара се олюля.

— Благодаря ти — прошепна тя. — Непрекъснато се надявах, че брат ми не е убил заради мен. Но, Бог да ми е на помощ, бях толкова благодарна…

Кейс пристъпи напред и я сграбчи за раменете, сякаш се страхуваше, че ще падне.

— Забрави тези глупости за заминаването — каза й той. — Конър и аз ще ти отделим от земята си и всеки ще вземе по една трета.

— Не.

Той премига, после я изгледа с присвити очи. Очите, които отговориха на погледа му, имаха цвета на буреносни облаци.

— Защо не? — попита той. — Конър би се съгласил.

— И какво точно бъдеще си представяш? — попита тя остро. — Всичките, хм, удобства на дома и никаква отговорност?

По бузите на Кейс, над брадата му, избиха червени петна. Той я пусна и отстъпи назад като опарен.

— Не съм си го представял по този начин — каза й той.

— Какво имаш предвид?

Той прекара пръсти през косата си.

— Не искам да си отиваш — каза той.

— Но ти не искаш да се жениш, защото бракът означава деца.

Той се задъха.

— Не искаш да поддържаме връзка — продължи тя, — защото рано или късно ще забременея.

Кейс се вцепени.

— Не можем просто да се преструваме, че никога не сме били любовници. — Гласът й се повиши. — Поне аз не мога. Това, което ми даваш, е като… полета на ястреба. Не мога да търпя да бъда толкова близо до най-хубавото и то винаги да ми се изплъзва.

— Сара — прошепна той.

Тя спря и зачака.

Но той не каза нищо повече.

Нито пък беше необходимо. Това, което й беше казал преди, все още беше живо в паметта й: В мен не е останала никаква любов. Не я искам. Никога повече няма да обичам нещо, което може да умре.

— Сега вече разбираш защо не мога да остана — каза тя и се обърна. — Мога да живея, без да ме обичаш, но няма да мога да понеса омразата ти. Кажи на Хънтър, че вече съм готова да тръгвам.

— По дяволите Хънтър! А Конър?

— Беше прав за него. Не иска да ходи на училище.

Кейс измърмори нещо нецензурно.

— Не съм имал това предвид.

— Брат ми няма да е изненадан — продължи Сара. — Той знае, че не ме обичаш.

— Говорех за това, че Конър е още момче — каза той глухо. — Той има нужда от теб.

— Не е вече момче и ти го знаеш по-добре от мен. Ти беше този, който ми го каза пръв. Това, от което има нужда, са по-малко поли, за които да се държи. А това също ти ми го каза, спомняш ли си?

— Опитваш се да ми поставиш капан — каза той яростно.

— Не. Пускам те на свобода.

Сара отново се обърна и разпери ръце, сякаш за да му покаже, че няма нищо, което да го задържа.

Но въпреки това очите му бяха като на диво животно. Очите на пленен ястреб.

— Можеш да отлетиш — прошепна тя. — Свободен си.

Изведнъж той се завъртя и отвори вратата на къщата.

— Прави каквото искаш — каза й той. — Това няма никакво значение за мен.

Вратата се трясна след него.

Хънтър, Ют и Конър стояха на около трийсет метра по-далеч. Нощното небе беше тъмно и студено. Така се чувстваше и Кейс. Конър се опита да каже нещо, когато Кейс мина покрай тях.

— По-късно — обади се Хънтър. — В момента брат ми си търси с кого да се сбие. Остави го да се пребори със себе си.

Кейс се обърна към Хънтър.

— И какво точно означава това?

— Ще ти кажа същото, което ти ми каза преди няколко месеца. „Иди да поприказваш със задника на коня си. Той е по-умен от теб.“