Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето

— Бяхме пет деца и аз бях второто от тях. И единственото момиче. Майка дълго боледува след като роди Конър. Аз го хранех, люлеех, пеех му, грижех се за него…

Не можеше да понесе погледа на Кейс. Сякаш той проникваше и в най-скритите кътчета на душата й. Погледна настрани.

Много внимателно той притисна бузата й към гърдите си. След известно колебание тя прие утешителния жест.

Не си спомняше кога за последен път е имала някой, на който да се опре. След смъртта на родителите й тя беше тази, която трябваше да бъде силна, да прави това, което трябва да бъде направено, независимо от обстоятелствата.

— Била си като майка на Конър през цялото време? — обади се Кейс след малко.

Тя кимна.

— Останалите се издавиха в наводнението, но когато къщата започна да се разпада, аз грабнах Конър и се покачихме на едно дърво.

— Брат ти е щастливец — каза Кейс — Достатъчно разглезен, за да знае, че е обичан и не дотолкова разглезен, за да се смята за безполезен.

— Той не е разглезен — настоя отново Сара.

— Аха. Точно затова вчера така му се скара че е преследвал онази сърна, вместо да донесе дърва за огъня.

Тя се опита да вдигне глава и да погледне към Кейс, но установи, че не може. Ръката, която галеше косата й, беше непоклатима като скала. Можеше да се опита да се възпротиви на нежността му или просто да й се наслаждава, както се наслаждаваше на неочакван летен дъжд.

Тя въздъхна и отново се отпусна на гърдите му. Ароматът на мъж и сапун изпълни ноздрите й. Топлината на тялото му и меките косми на гърдите му под бузата й й напомниха че той е почти гол.

— Миришеш на рози — обади сетя след малко. — Само че някак… по-различно.

Ръката на Кейс се поколеба, после продължи да я гали.

— За това е виновен сапунът ти.

— Виновен? — Тя поклати глава и дългите й плитки погалиха голата му кожа. — Харесва ми как миришеш. Имаш ли нещо против?

— Крикет сигурно ще се чуди какво е станало с мен, но не, нямам нищо против.

— Добре. Единственият друг сапун, който имам, е от луга. Може да свали и кората на дърво.

Тя отново въздъхна и се сгуши до гърдите му като котенце. Гореща вълна заля Кейс, макар да знаеше, че жестът й няма нищо общо с флирта. Сара просто приемаше утешението, което той й предлагаше.

Макар че още от първия миг, в който видя разпусната прекрасната й коса с цвят на канела, той копнееше да я докосне.

Може би тя няма да има нищо против. Не се опитваше да я съблазни. Просто искаше да докосне тази красива коса.

Подпря се с една ръка на пушката и развърза връзките, които задържаха плитките й. Внимателно разреса с пръсти дългите кичури, докато косата й се разпиля. Кожата му усети колко е хладна. Пръстите му се вкопчиха в уханния водопад. Вдигна един кичур към лицето си, вдиша аромата му и после бавно го пусна.

— И на мен ми харесва как миришеш, Сара Кенеди.

Дрезгавият му глас й достави удоволствие. Беше нежен и едновременно толкова мъжествен.

— Сега вече знам как се чувстват ястребите ми.

Той издаде въпросително възклицание.

— Приласкани — продължи тя, въздишайки. — Много е хубаво.

Трогнат, без да разбира защо, Кейс целуна леко косата й. Толкова леко, че тя дори не забеляза. Не би могъл да обясни почти болезнената нежност, която в момента изпитваше към нея. Знаеше само, че е виждал твърде много жени и деца, съсипани от войната.

И досега не беше успявал да облекчи болката им, въпреки че беше опитвал.

Също както не беше успял да спаси племенницата и племенника си.

— Конър е щастливец да има сестра като теб — каза Кейс след малко.

— А аз имам нужда от по-голям брат, като теб — леко се усмихна Сара. — Искаш ли да ме осиновиш?

По лицето му пробяга израз на болка, но той не спря да гали косата й.

— Децата имат нужда от любов — каза той спокойно, — а на мен не ми е останала никаква.

— Разбира се, че ти е останала. Ти си нежен и добър.

— Това би изненадало Калпепърови.

— Много неща биха ги изненадали.

Кейс сложи пръст под брадичката й и надигна главата й така, че тя не можеше повече да избягва погледа му.

— Не се самозалъгвай, Сара Кенеди — каза той тихо, — не ми е останала никаква любов. И не искам любов. Никога повече няма да обичам нещо, което може да умре.

Искаше й се да извърне поглед от спокойната решителност на очите му, но не го направи. Вместо това позволи на истината за него да я сграбчи като ноктите на хищна птица.

Разкъсващата болка я изненада. До този момент сама не беше разбрала колко много от себе си е дала на Кейс.