Рик Риърдън - Проклятието на титана

— Хей, Талос! — извика Гроувър, но чудовището не му обърна внимание, а вдигна меча си над мен и Бианка.

Гроувър засвири ожесточено на флейтата си. Съборените по магистралата електрически стълбове затанцуваха. Досетих се какво се опитваше да направи, миг преди то да се случи. Един от стълбовете с все още закачени жици литна към крака на Талос и се уви около прасеца му. Допрените жици дадоха на късо и токов удар разтърси гиганта.

Талос се завъртя със скърцане, по цялото му тяло проблясваха искри. Гроувър ни беше спечелил няколко секунди.

— Хайде! — подканих Бианка. Но тя не помръдна. Извади от джоба си малка метална фигурка — статуя на бог.

— Взех я… взех я за Нико. Единствената фигурка, която нямаше.

— Как изобщо можеш да мислиш за „Митомеджик“ в такъв момент? — смаях се аз.

От очите й се ронеха сълзи.

— Остави я — рекох. — Може пък гигантът да реши да ни пусне.

Тя неохотно я хвърли на земята, но нищо не последва.

Гигантът продължаваше да преследва Гроувър. Мечът му мина на метър от сатира и се стовари върху купчина боклуци, като предизвика истинско свлачище, което погълна Гроувър.

— Не! — извика Талия. Вдигна копието си и от върха му изскочи синкава светкавица, стовари се в ръждивото коляно на гиганта и кракът му се подви. Талос се пльосна на земята, но след миг отново започна да се надига. Нямах представа дали усещаше болка. По полуразтопеното му лице не се четеше нищо, но имах чувството, че само сме успели да го разгневим.

Вдигна крака си да ни стъпче и зърнах, че отдолу ходилото му беше с грайфери като на маратонки. На петата имаше дупка, нещо като люк, с надпис, който успях да разчета, когато стъпалото се сниши надолу: „За ремонт и поддръжка“.

— Имам идея! — обявих.

Бианка ме погледна изплашено.

— Казвай.

Обясних й за отвора.

— Може би има начин да се контролира отвътре. Някакви копчета за включване и изключване. Ще вляза да проверя.

— Как? Трябва да застанеш под крака му! Ще те смаже!

— Отвлечи му вниманието — отвърнах. — Ако преценя правилно времето, ще успея.

Бианка стисна зъби.

— Не. Аз ще отида.

— Не можеш! Нямаш опит! Ще загинеш!

— Аз съм виновна, че чудовището ни нападна — рече тя. — Отговорността е моя. Вземи — взе от земята металната фигурка и я притисна в шепата ми. — Ако се случи нещо… дай я на Нико. Кажи му… Кажи му, че съжалявам.

— Недей, Бианка!

Но тя не ме послуша. Хукна към левия крак на гиганта.

За момента Талия се занимаваше с Талос. Беше разбрала, че той е огромен, но бавен и ако се придържаш близо до него, няма как да те смаже. Поне засега успяваше да му се изплъзне.

Бианка стигна до крака на гиганта, като едва се държеше да не загуби равновесие и да падне заради клатещите се под тежестта му метални боклуци.

— Какво правиш? — извика Зои.

— Накарай го да вдигне крака си! — отвърна тя.

Зои стреля и стрелата влетя в едната му ноздра. Гигантът се изправи и разтърси глава.

— Хей, боклук такъв! — извиках. — Погледни насам!

Изтичах към големия му пръст и забих в него Въртоп. Вълшебното острие проби огромна дупка в бронза.

За съжаление замисълът ми се увенча с успех. Талос сведе глава и вдигна крак, за да ме смаже като досадна буболечка. Не видях какво правеше Бианка, тъй като се обърнах и побягнах. Стъпалото се стовари на педя от мен и въздушната струя ме подхвърли напред. Ударих си главата. След миг-два се посъвзех и видях, че съм се блъснал в хладилник на „Олимпус“.

Чудовището вече се канеше да ме довърши, но в този миг Гроувър успя някак да се измъкне от затрупалите го боклуци. Отново засвири с флейтата си и запрати още един електрически стълб към бедрото на Талос. Гигантът се обърна. Сатирът обаче не помръдваше, сигурно беше останал без сили от толкова напрежение. Понечи да побегне, направи две крачки и падна.

— Гроувър!

С Талия едновременно хукнахме към него, макар да си давах сметка, че нямахме никакъв шанс да стигнем навреме.

Чудовището вдигна меча си. И изведнъж застина.

Наклони глава на една страна, все едно се ослушваше, и пред смаяните ни погледи огромното туловище се заклатушка, опитвайки се да докара движенията на танца на патето Яки. След това стисна дясната си ръка в юмрук и я стовари в лицето си.

— Давай, Бианка! — извиках.

Зои ахна.

— Вътре ли е?

Гигантът се олюля — опасността не беше преминала. Двамата с Талия вдигнахме Гроувър и го понесохме към магистралата. Зои тичаше пред нас.

— А Бианка как ще излезе? — попита тя.