Рик Риърдън - Синът на Нептун

Госпожите със змийските прически започваха да лазят по нервите на Пърси. Особено предвид факта, че отдавна трябваше да са мъртви. Или по-точно, от три дни, когато бе хвърлил по тях цял кош, пълен с топки за боулинг, в търговския център в Напа 1 1 Напа и Мартинес са неголеми градове в щата Калифорния, САЩ. — Бел.ред. . Или от два дни, когато ги бе прегазил с полицейска кола в Мартинес. И със сигурност от тази сутрин, когато им отряза главите в парка „Тилдън“ 2 2 Регионален парк в района на залива на Сан Франциско, разположен между хълмовете Бъркли и малката планинска верига Сан Пабло. — Бел.ред. . За нещастие обаче, колкото и пъти да ги убиваше Пърси, те ставаха на прах, но после отново се възстановяваха, напомняйки му за прахоляка, който винаги се появява в ъглите точно след като си почистил.

Не можеше дори да им избяга.

Стигна върха на хълма и си пое дълбоко дъх. Колко време бе минало от последната им смърт? Може би два часа. Никога не оставаха мъртви за по-дълго.

През последните няколко дни почти не бе спал. Ядеше каквото намери — желирани бонбони, стари гевреци, дори бурито от закусвалнята на Джак 3 3 Има се предвид закусвалнята Jack in the Box, която има лош имидж в САЩ. — Бел.прев. , което си бе истинско падение дори за него. Дрехите му бяха изпокъсани, обгорени и опръскани със слузта на чудовищата.

Оцеля толкова време само защото двете госпожи със змийски прически — горгони 4 4 Потърси в Речника в края на книгата. Всички думи, намерили място в него, са обозначени с курсив при въвеждането си. — Бел.ред. , както се бяха нарекли — също не успяваха да го убият. Ноктите им не можеха да пробият кожата му. Зъбите им се чупеха всеки път, щом опитаха да го ухапят.

Но Пърси нямаше да издържи още дълго. Рано или късно щеше да падне, изтощен от гонитбата, а после… Колкото и труден да бе за убиване, не се съмняваше, че горгоните ще намерят някакъв начин да го довършат.

Но къде можеше да избяга?

Огледа се наоколо. При други обстоятелства щеше да се наслади на гледката. Вляво от него златисти хълмове се спускаха към красива долина, по която се виждаха езера, гори и няколко стада крави. Вдясно се разполагаха кварталите на Оуклънд и Бъркли. В тях живееха милиони хора, които вероятно не желаеха да посрещнат деня си с две чудовища и един мръсен полубог. По на запад заливът на Сан Франциско блестеше в сребристо. Зад него градът бе потънал в мъгла, така че от него се виждаха само върховете на небостъргачите и кулите на моста „Голдън гейт“ 5 5 Висящ мост над пролива Голдън гейт, който разделя залива на Сан Франциско от Тихия океан. — Бел.прев. .

Пърси изпита смътна тъга. Нещо му подсказваше, че е бил и преди в Сан Франциско. Градът имаше някаква връзка с Анабет — единствения човек от миналото си, когото помнеше. Но споменът за нея бе смътен, което го побъркваше. Вълчицата, разбира се, му бе обещала, че ще я види отново, но само ако се справеше с пътуването си.

Дали не трябваше да прекоси залива?

Звучеше изкусително. Чувстваше силата на океана иззад хоризонта. Водата винаги му даваше сили, а солената бе най-добра за него. Разбра това преди два дни, когато удуши морско чудовище в пролива Каркинес 6 6 Тесен пролив в Северна Калифорния. — Бел.прев. .

Заливът щеше да е идеално място за последна битка с горгоните. Може би щеше да успее да ги удави.

Но брегът беше поне на три километра. Щеше да му се наложи да прекоси целия град. А имаше и друго…

Лупа , странната вълчица, го бе научила да разчита на сетивата си, да се доверява на инстинктите си. А те го водеха на юг. Сякаш имаше радар, който упорито му сочеше тази посока. Даже чувстваше, че краят на пътуването му е близо, съвсем под носа му.

Но това бе невъзможно. На хълма нямаше нищо.

В този момент посоката на вятъра се смени и Пърси долови ужасната смрад на приближаващо влечуго. На стотина метра надолу по могилата нещо се движеше сред дърветата, чупеше клони, мачкаше листа и съскаше.

Горгоните.

Пърси не знаеше за кой път проклина острия нюх на чудовищата. Те твърдяха, че го надушват, тъй като е полубог — син на старо римско божество. Пърси се бе опитал да ги заблуди — търкаля се в кал, къпа се в реки, сложи дори ароматизатори за кола в джобовете си, но без никакъв ефект. Очевидно миризмата на полубоговете бе твърде силна.