Рик Риърдън - Жезълът на Серапис

Докато не забеляза двуглавото чудовище, Анабет не смяташе, че денят й може да стане по-лош. Беше прекарала сутринта наваксвайки с уроците за училище. (Постоянното пропускане на часовете, за да спасява света от чудовища и измамни гръцки богове, наистина влияеше на средния й успех.) После, пропусна филм с гаджето си Пърси и някои от приятелите им, за да може да кандидатства за летен стаж в местна архитектурна фирма. За жалост, всичко в главата й бе пълна каша и подозираше, че се е провалила на интервюто. Накрая, около четири следобед, докато се влачеше през Вашингтон Скуеър Парк към станцията на метрото стъпи в прясна купчина кравешки тор.

Погледна към небето.

— Хера!

Другите пешеходци я изгледаха странно, но на Анабет не й пукаше. Беше изморена от грубите шеги на богинята. Бе изпълнила толкова много поръчки на Хера, и въпреки това Кралицата на Небето оставяше дарове от свещеното си животно точно там, където Анабет можеше да стъпи в тях. Богинята явно имаше цяло стадо невидими крави, разхождащи се из Манхатън.

Докато Анабет стигна до станцията на Западна Четвърта улица вече беше раздразнена и изтощена и просто искаше да хване влак F 1до дома на Пърси. Беше късно за филма, но биха могли да вечерят или нещо друго.

Тогава забеляза чудовището.

Анабет беше виждала някои шантави неща и преди, но този звяр определено заслужаваше да попадне в списъка й „Какво са си мислили боговете?“. Съществото приличаше на лъв и вълк, свързани заедно, и натикани в черупката на рак отшелник.

Самата черупка приличаше на груба кафява спирала, подобна на вафлена фунийка — дълга около метър и осемдесет, с назъбен шев по средата, сякаш е била счупена наполовина и после залепена отново. От горната част се подаваха предните крайници и главата на сив вълк, отляво, и лъв със златиста грива, отдясно.

Двете животни не изглеждаха щастливи, че споделят черупката. Те я влачеха зад себе си по перона, криволичейки наляво и надясно, тъй като се опитваха да вървят в различни посоки. Изръмжаваха си един на друг с раздразнение. Внезапно замръзнаха на място и подушиха въздуха.

Пътуващите към работните си места минаваха на потоци покрай чудовището. Повечето го заобиколяха и го игнорираха. Други просто се мръщеха или изглеждаха раздразнени.

Анабет бе виждала Мъглата в действие много пъти преди, но винаги се чудеше как магическият воал успява да изкриви зрението на простосмъртните така, че да виждат дори и най-свирепите чудовища като нещо лесно обяснимо — бездомно куче или може би бездомник, увит в спален чувал.

Ноздрите на чудовището се разшириха. Преди Анабет да успее да реши какво да прави, двете глави се обърнаха и я погледнаха право в очите.

Ръката й се пресегна за ножа. После си спомни, че няма такъв. В момента най-смъртоносното й оръжие беше раницата, която бе пълна с тежките книги по архитектура от обществената библиотека.

Успокои дишането си. Чудовището стоеше на около тридесет крачки. Да се бие с лъво-вълко-рак по средата на претъпкана с хора метростанция не беше първият й избор, но щеше да го направи, ако се наложи. Тя беше дете на Атина.

Погледна надолу към звяра, за да му даде да разбере, че намеренията й са сериозни.

— Давай, Раче — каза тя. — Надявам се, че имаш висока поносимост на болка.

Лъвската и вълчата глава оголиха зъби. След това подът се разтресе. В тунела нахлу въздух, като при пристигането на влак.

Чудовището изръмжа срещу Анабет. Можеше да се закълне, че вижда съжаление в очите му, като че ли си мислеше: С удоволствие ще те разкъсам на малки парченца, но имам друга работа .

Тогава Рачо се обърна и се втурна, влачейки грамадната черупка зад себе си. Изчезна нагоре по стълбите, насочвайки се към влак А 2.

За момент Анабет беше твърде изумена, за да помръдне. Рядко беше виждала чудовище да остави полубог на мира току-така. Отдадеше ли им се шанс, повечето чудовищата винаги нападаха.

Ако този двуглав рак отшелник имаше да прави нещо по-важно от това да се опита да я убие, искаше да знае какво е. Не можеше просто да остави чудовището да си отиде, следвайки престъпните си планове и да се вози безплатно в обществения транспорт.

Погледна с копнеж към влак F, който можеше да я заведе до дома на Пърси. После се затича по стълбите след чудовището.

Анабет скочи във влака, точно когато вратите се затваряха. Мотрисата потегли от перона и потъна в мрака. Лампите премигнаха. Пътуващите се клатеха напред-назад. Всички места бяха заети. Още дузина пътници стояха прави, олюлявайки се и вкопчили се във висящите дръжки и прътите.