Рик Риърдън: Домът на Хадес

По време на третата атака Хейзъл едва не изяде една скала. Тя се взираше в мъглата, като се питаше как е възможно да им е толкова трудно преминаването през една тъпа планина и тогава корабната аларма зазвъня.

— Завий наляво! — извика Нико от предната мачта на летящия кораб. Лио завъртя руля, Арго II зави и въздушните му гребла разрязаха облаците като нож. Хейзъл обаче допусна грубата грешка да погледне над релинга 1 1 Перила на кораб. — Бел.ред. и видя как една тъмна сфера литва към нея.

Защо Луната лети към нас — запита се тя, преди да извика и да падне на палубата. Огромната скала профуча толкова близо, че развя косата й.

ПРАС!

Предната мачта падна заедно с платната, рейките и Нико ди Анджело, които се стовариха на палубата. Скалата, която бе с размерите на неголям камион, се претъркули от кораба и продължи пътя си в мъглата, сякаш има важна работа, която не търпи отлагане.

— Нико! — Хейзъл приближи брат си, докато Лио се опитваше да овладее кораба.

— Добре съм — прошепна Нико и изрита платната, оплели краката му. Тя му помогна да се изправи и се заклатушка заедно с него към носа. Позволи си отново да надникне над перилата, макар да внимаваше повече. Облаците се разделиха дотолкова, че да разкрият планинския връх под тях, който се издигаше тъмен и заплашителен от тучните зелени възвишения. А най-отгоре му имаше планински бог — един от нумина монтанум , както ги беше нарекъл Джейсън. На гръцки се казваха оураи . Както и да ги наричаше обаче, те си оставаха, меко казано, неприятни.

Като всички нумини, които бяха срещали, и този имаше обикновена бяла туника, покриваща груба кожа, тъмна като асфалт. Бе висок около осем метра и изглеждаше изключително як. Бялата му брада и рошавата му коса се вееха на вятъра, а очите му блестяха лудешки като на религиозен фанатик. Кресна нещо, което Хейзъл не разбра, но очевидно не беше приветствие.

След което с голи ръце откъсна друго парче скала от планината си и започна да го прави на топка. Очарователната сцена се скри в мъглата, но след това планинският бог кресна отново и други нумини отвърнаха на вика му. Ревовете им отекнаха по долините като в гигантска лудница.

— Тъпи каменни богове! — развика се и Лио иззад руля. — Трябва да я сменям за трети път! Да не мислят, че мачтите растат по дърветата?

— Мачтите са дървени — сметна за необходимо да вметне Нико.

— Млъкни! — Лио грабна една от контролите, направена от джойстик за „Нинтендо“, и я завъртя в кръг. На няколко метра от тях се отвори люк, а после от него се показа оръжие от божествен бронз. Хейзъл успя да запуши ушите си преди то да стреля в небето и да разпръсне дузина метални сфери, които пламнаха в зеленикав огън. От тях поникнаха шипове, завъртяха се като перки на вертолет и издухаха мъглата. След миг по планините отекна серия от експлозии, последвани от гневните крясъци на планинските богове.

— Ха! — извика предизвикателно Лио.

За съжаление, новото оръжие на Лио само бе ядосало нумините. Поне така смяташе Хейзъл, вадейки си извода от предишните срещи с каменните божества. Още една скала профуча покрай кораба, този път от дясната им страна.

— Разкарай ни оттук! — изкрещя Нико.

Лио каза нещо не особено ласкаво по адрес на нумините, но завъртя руля. Двигателите забучаха. Такелажът се оправи по магически начин, а корабът се завъртя наляво. Арго II набра скорост и отстъпи на северозапад, както бе станало и предишните два дни. Хейзъл обаче не се отпусна, докато не се отдалечиха от планините. Мъглата се разсея. Светлината на утрото под тях огря зелените хълмове и златисти полета на Италия, които не бяха толкова различни от тези в северна Калифорния. Хейзъл почти можеше да си представи, че лети към дома, към лагер „Юпитер“.

Мисълта обаче я натъжи. Лагер „Юпитер“ бе неин дом от едва девет месеца, откакто Нико я бе измъкнал от Подземния свят. Въпреки това мястото й липсваше повече от родния й дом в Ню Орлиънс и МНОГО повече от Аляска, където бе починала през 1942 година.

Липсваше й креватът в казармите на петата кохорта, вечерите в столовата, където духовете на вятъра носеха подноси с храна и минаваха покрай легионерите, които се готвеха за военните игри. Искаше й се да се разходи по улиците на Нов Рим, хванала Франк Занг за ръка. Искаше й се да поживее поне малко като обикновено момиче, което има сладко, грижовно гадже.