Рик Риърдън: Домът на Хадес

Хейзъл искаше на побегне, но краката й бяха като залепени за побелялата земя. От двете страни на кръстопътя се издигнаха два дълги метални стълба като израстнали от земята растения. Хеката постави факлите си върху тях, след което описа бавен кръг около Хейзъл и я огледа, все едно двете са танцьорки в някакъв мистериозен танц.

Черното куче и невестулката я последваха.

— Приличаш на майка си — накрая каза Хеката.

— Познавали сте я? — Хейзъл усети как гърлото й се стяга.

— Разбира се. Мари беше гадателка. Тя се занимаваше с гри-гри, с магиите и с проклятията на своя народ. А аз съм повелителката на магията.

Тези чисто черни очи притегляха Хейзъл, сякаш се опитваха да изтръгнат душата от тялото й. По време на първия си живот в Ню Орлиънс съучениците на Хейзъл й се подиграваха, че майка й е вещица. Монахините говореха, че Мари Левеск е продала душата си на Дявола.

Щом монахините се бояха от мама — помисли си Хейзъл, — не смея и да си помисля как биха приели Хеката.

— Мнозина се боят от мен — сякаш прочете мислите й Хеката, — ала магията сама по себе си не е нито добра, нито зла. Тя е само инструмент. Зъл ли е ножът? Само ако носителят му го използва, за да твори зло.

— Но… мама — заекна Хейзъл, — мама не вярваше в магии. Преструваше се, за да изкара някой долар.

Невестулката изсъска и оголи зъби, след което нададе звук с другия си край. При други обстоятелства Хейзъл щеше силно да се развесели от това, че животинчето пръцка, но сега не й беше до смях. Червените очи на гризача блестяха заканително като малки въгленчета.

— Успокой се, Гейл — рече Хеката и погледна извинително към Хейзъл. — Не обича истории за неверници и шарлатани. Самата тя някога бе вещица.

— Невестулката ти е била вещица?

— Тя е пор, а не невестулка — отвърна Хеката, — но да, Гейл някога бе безсрамна вещица без елементарна лична хигиена и с ужасни проблеми с храносмилането. — Богинята махна с ръка. — Създаде лошо име на последователите ми.

— Добре — съгласи се Хейзъл, без да смее да погледне към невестулката, която всъщност бе пор. В интерес на истината не искаше да знае подробности за храносмилането й.

— Тъй или иначе — продължи Хеката, — аз я превърнах в пор. Сега се държи много по-добре.

Хейзъл преглътна и погледна към черното куче, което търкаше муцуна в ръката на богинята.

— А лабрадорът…

— О, това е Хекуба, някогашната царица на Троя — ведро каза Хеката, все едно това е най-естественото нещо на света.

Кучето изръмжа.

— Права си, Хекуба — въздъхна богинята, — нямаме време за приказки. Истината, Хейзъл Левеск, е, че майка ти имаше дарба за магията, макар първоначално да го отричаше. В крайна сметка тя осъзна това и започна да търси заклинание, с което да призове бог Плутон. Аз й помогнах да го намери.

— Вие…

— Да — кимна Хеката, без да спира да обикаля около Хейзъл като акула. — Видях потенциала в майка ти. Твоят потенциал обаче е още по-голям.

На Хейзъл й се зави свят. Тя си спомни признанието, което майка й бе направила преди да загине — че е призовала Плутон, че богът се е влюбил в нея, че заради алчността й Хейзъл се е родила прокълната. Момичето можеше да призовава несметни богатства от недрата на земята, но всеки, който ги използваше, умираше от мъчителна смърт.

И сега тази богиня й казваше, че е отговорна за всичко това.

— Мама страдаше заради Вашата магия. Целият ми живот…

— Животът ти нямаше да се случи без мен — сряза я Хеката. — Нямаш време за самосъжаления. Без помощта ми ще погинеш.

Черното куче оголи бърни. Порът отново пръдна.

Хейзъл усети как дробовете й се изпълват с горещ въздух.

— Каква помощ? — попита тя.

Хеката вдигна бледите си ръце. Мъглата се завихри около трите портала, през които бе дошла — на север, на изток и на запад. Черно-бели образи изплуваха по тях като кадри от ням филм. Хейзъл беше гледала такива като дете.

На западния вход гръцки и римски герои в пълно бойно снаряжение се биеха помежду си под огромно борово дърво. Тревата беше подгизнала от кръвта на ранените и умиращите. Хейзъл видя самата себе си, яхнала Арион, препускаща през мелето, викаща отчаяно в опит да спре тази лудост.

На източния вход Хейзъл видя как Арго II рухва от небето към Апенините. Такелажът му гореше, а огромни скали разкъсваха корпуса му. Корабът се пръсна като изгнила тиква, а двигателят избухна.

Ала най-лоши бяха изображенията на северната порта. Хейзъл видя Лио в несвяст, а може би мъртъв, да пада през облаците. Видя Франк да залита в тъмен тунел, притиснал ръката си, от която тече кръв. А накрая видя и себе си в огромна пещера, пълна със странни нишки светлина, подобни на паяжина. Мъчеше се да се освободи от тях, а в далечината Пърси и Анабет лежаха неподвижни в основата на две сребристочерни врати.