Рик Риърдън: Домът на Хадес

Името увисна заплашително във въздуха. Пърси Джаксън, синът на Посейдон, героят, на който Хейзъл се възхищаваше най-много. Бе спасил многократно живота й в Аляска, но когато бе имал нужда от помощта й в Рим, Хейзъл се бе провалила. Беше гледала как той и Анабет рухват в ямата, без да успее да им помогне.

Хейзъл си пое дълбоко въздух. Пърси и Анабет бяха все още живи. Чувстваше го в сърцето си. Все още можеше да им помогне. Просто трябваше да стигне Дома на Хадес и да преодолее изпитанията, за които Нико й бе споменал…

— Защо не продължим на север? — попита тя. — Тия планини все трябва да свършват някъде.

Лио започна да ровичка бронзовата архимедова сфера, която бе закачил на конзолата. Това бе най-новата му и със сигурност най-опасна играчка. Устата на Хейзъл пресъхваше всеки път, когато погледнеше към нея. Страхуваше се, че Лио ще набере грешна комбинация и корабът им ще избухне като пиратка. Или ще ги изхвърли от палубата и ще се превърне в гигантски тостер.

За щастие, имаха късмет. От сферата излезе обектива на камера, която прожектира 3D изображение на Апенините над конзолата.

— Не знам — разгледа холограмата Лио, — не виждам никакви проходи на север. Идеята обаче ми харесва повече от това да се върнем на юг. Рим ми дойде малко в повече.

Никой не възрази. Всъщност Рим им бе дошъл доста в повече.

— Каквото и да правим — намеси се Нико, — трябва да е бързо. Всеки ден, през който Пърси и Анабет са в Тартара…

Нямаше нужда да довършва. Трябваше да се надяват, че Пърси и Анабет могат да оцелеят в Тартара достатъчно дълго, за да намерят тамошната страна на Портите на Смъртта. Тогава, ако Арго II успееше да достигне Дома на Хадес, героите на борда му може би щяха да съумеят да ги отворят и да спасят приятелите си, стига, разбира се, да оцелееха по пътя. След това оставаше да затворят Портите и да ги запечатат така, че изчадията на Гея да спрат да се връщат в света на смъртните отново и отново.

Да… планът си беше бомба. Можеха да се объркат само около един милиард неща.

Нико се намръщи към слънчева Италия, която се бе ширнала под тях.

— Може би все пак трябва да събудим останалите. Това решение засяга всички ни.

— Не — възрази Хейзъл, — трябва да се справим сами.

Не бе сигурна защо мисли така, но откакто бяха напуснали Рим екипът бе започнал да се разпада. Тъкмо се бяха сработили и — бам! — двамата най-силни герои бяха пропаднали в Тартара. Пърси беше гръбнакът на отбора. Той им вдъхваше увереност, докато бяха летели над Атлантика и Средиземноморието. А Анабет беше същинският водач на пътуването. Тя беше спасила Атина Партенос сама. Беше най-умна измежду седмината, винаги имаше отговор за всеки проблем.

Ако Хейзъл почнеше да буди останалите при всяка спънка, споровете щяха да започнат отначало. Надеждата щеше да угасне съвсем.

Трябваше да накара Пърси и Анабет да се гордеят с нея. Да поеме инициативата. Не вярваше, че едничката й роля в подвига беше това, за което я бе предупредил Нико — препятствието, което я очакваше в Дома на Хадес.

Прогони мисълта от главата си.

— Трябва да помислим малко — каза тя — как да прекосим планината или как да се скрием от нумините.

— Да бях сам, щях да пътувам през сенките — въздъхна Нико, — не мога обаче да прекарам целия кораб през тях. Пък и не знам дали вече имам сила дори само за себе си.

— Мога да подготвя някакъв камуфлаж — намеси се Лио, — който да ни слее с облаците, или…

Но не звучеше особено уверен.

Хейзъл погледна надолу към нивите. Чудеше се какво ли има под повърхността им, коя ли част на Подземното царство е там. Бе срещала господаря му Плутон само веднъж и не очакваше помощ от него — в крайна сметка в началото дори не го позна. Пък и никога не й бе помагал, нито през първия й живот, нито по време на престоя й в отвъдното, нито след като Нико я върна в света на живите.

Богът на Смъртта Танатос, който служеше на баща й, бе предположил, че Плутон всъщност й прави услуга, задето не я забелязва. В крайна сметка тя не трябваше да е жива. Ако я забележеше, може би щеше да му се наложи да я върне в света на мъртвите.

Това означаваше, че е лоша идея да търси помощ от него. И все пак…

Моля те, татко — започна да се моли тя. — Нека намеря пътя към твоя храм в Епир. Ако си там долу, подскажи ми какво трябва да правя.

В крайчеца на хоризонта се появи нещо малко, но невероятно бързо, което оставаше следа като от самолет.

Хейзъл не повярва на очите си. Това можеше да бъде само…