Рик Риърдън: Домът на Хадес

— Изборът — рече Хеката. — Ти стоиш на кръстопът, Хейзъл Левеск. А аз съм богиня и на кръстопътищата.

Земята в краката на Хейзъл се разтърси. Тя погледна надолу и видя блясъка на сребристи монети… хиляди стари римски денарии, които излизаха на повърхността около нея, все едно целият хълм кипеше. Бе толкова разстроена от виденията на арките, че бе призовала всяко късче сребро в околността.

— Миналото е свързано с повърхността на това място — продължи Хеката. — Някога, в стари времена, тук се пресичаха два римски пътя. Разменяха се новини. Правеше се търговия. Срещаха се приятели и врагове. Цели армии понякога спираха, за да изберат накъде да вървят. Кръстопътищата винаги са място на важни решения.

— Като Янус — Хейзъл си спомни храма на двуликия бог върху хълма в лагер „Юпитер“. Героите ходеха там, когато им предстоеше да вземат важни решения. Хвърляха монета, за да видят дали ще се падне ези или тура, и се надяваха, че божеството ще ги упъти към правилното решение. Хейзъл винаги бе мразела това място и не бе разбирала защо приятелите й с такава готовност оставят бога да вземе решение вместо тях. След всичко, което бе преживяла, тя нямаше доверие на мъдростта на боговете.

Богинята на Магията изсумтя.

— Янус и неговите глупости! Той винаги прави така, че изборът да изглежда между черно и бяло, между да и не, между вътре и вън. Но нещата никога не са толкова прости. Когато застанеш на кръстопът, винаги има поне три начина, по които да продължиш… четири, ако броиш възможността да се върнеш назад. А сега, Хейзъл, ти си на такъв кръстопът.

Хейзъл отново погледна към образите на арките. Война на героите, унищожението на Арго II , крахът на нея и приятелите й.

— Всички варианти са лоши.

— Всички варианти са рисковани — поправи я богинята, — но каква е целта ти?

— Целта ми? — Хейзъл махна безпомощно към арките. — Не искам нито едно от тези неща.

Хекуба изръмжа. Гейл обиколи краката на богинята, като затрака със зъби и пръдна за трети път.

— Можеш да се върнеш назад — предложи Хеката, — обратно към Рим… ала силите на Гея очакват точно това. Никой от вас няма да оцелее.

— Какво тогава ще ме посъветваш ти?

Хеката пристъпи към най-близката факла. Тя взе шепа от пламъците и ги оформи така, че накрая държеше в ръце миниатюрна карта на Италия.

— Можеш да продължиш на запад — Хеката прокара пръст по пламтящата карта, — да се върнеш в Америка с Атина Партенос. Твоите приятели са на ръба на война помежду си. Ако се върнеш, може да спасиш мнозина.

— Може би — повтори Хейзъл, — но Гея ще се пробуди в Гърция. Там се събират гигантите.

— Вярно е. Гея е избрала първи август, Пира на богинята на Надеждата Спес, за да се въздигне отново. Тогава тя ще унищожи всяка надежда. Но дори да стигнеш Гърция, ще можеш ли да я спреш? Не зная.

Хеката прокара пръст по пламтящите Апенини.

— Можеш да продължиш и на изток, през планините. Ала Гея ще стори всичко по силите си, за да ви попречи да прекосите Италия. Тя вече е призовала планинските богове срещу вас.

— Забелязахме — отвърна Хейзъл.

— Всеки опит да прекосите Апенините ще завърши с разрушението на кораба ви. Но кой знае, това може и да е най-добре за екипажа. Предвиждам, че всички ще оцелеете след взрива. Възможно е, макар и малко вероятно, да стигнете Епир и да затворите Портите на Смъртта. Може и да успеете да попречите на Гея да се въздигне. Но тогава и двата лагера герои ще са унищожени. Не ще имате дом, в който да се приберете.

Хеката се усмихна.

— А и е по-вероятно да останете пленени в планините. Това ще е краят на пътуването ви, но ще ви спести много болка за в бъдеще. Войната с гигантите ще бъде спечелена или изгубена без вас.

Спечелена или изгубена без тях.

Една малка, лоша страна на Хейзъл сметна това предложение за примамливо. Отдавна мечтаеше да е нормално момиче. Не искаше тя и приятелите й да страдат повече. Бяха преживели толкова много.

Погледна зад Хеката, към средната арка. Видя Пърси и Анабет проснати пред сребристочерните порти. Огромна тъмна фигура, която смътно наподобяваше човек, се издигаше над тях. Бе издигнала крак, за да стъпче Пърси.

— Ами те? — попита Хейзъл и гласът й потрепера. — Пърси и Анабет?

— На запад, на изток, на юг… няма значение — сви рамене Хеката. — Ще умрат.

— Не става — поклати глава Хейзъл.

— Тогава ти остава само един път. Най-опасният!

Пръстът на Хеката мина по миниатюрните Апенини и остави блестяща бяла следа сред червените пламъци.