Рик Риърдън - Домът на Хадес

— Клитий — Хейзъл не бе чувала името му досега, но усети как крайниците й натежават. Погледна към виденията на северната арка и огромната черна сянка, надвиснала над Пърси и Анабет.

— Той ли ме чака в Дома на Хадес?

— О, да — отвърна Хеката, — но първо трябва да победиш вещицата. Не успееш ли да сториш това…

Тя щракна с пръсти и всички арки потъмняха. Мъглата се разсея и виденията изчезнаха.

— Всички се изправяме пред трудни избори — рече богинята. — Когато Кронос се въздигна за втори път, аз направих грешка. Подкрепих го. Бях уморена от презрението на тъй наречените върховни богове. При толкова години вярна служба, така и не благоволиха да ми издигнат трон на Олимп…

Порът изцвърча яростно.

— Но вече няма значение — въздъхна богинята. — Отново се помирих с Олимпийците. Дори сега, когато гръцките и римските им аспекти се борят за надмощие, реших да им помогна. Гръцка или римска, аз винаги съм била просто Хеката. Ще те подкрепя срещу гигантите, ако докажеш, че си достойна. Изборът е твой, Хейзъл Левеск. Ще ми се довериш ли… или ще ми обърнеш гръб, както сториха Олимпийците?

Кръвта нахлу в ушите на Хейзъл. Как можеше да се довери на тази тъмна богиня, чиято магия бе съсипала живота на майка й? Нямаше как. Не харесваше нито нея, нито черното куче, нито пръдливия пор.

Но знаеше, че не може да остави Пърси и Анабет да загинат.

— Ще тръгна на север — каза накрая тя, — ще мина през тайния проход в планините.

Хеката кимна. На лицето й се изписа сянката на задоволство.

— Добър избор, макар че пътят няма да е лесен. Много чудовища ще ви атакуват. Някои от собствените ми слуги отидоха на страната на Гея. Те копнеят да унищожат света на смъртните.

Богинята взе двете факли от поставките им.

— Подготви се, дъще на Плутон! Победиш ли вещицата, ще се видим отново.

— Ще я победя — обеща Хейзъл, — но знай, че не избирам никой от твоите пътища, Хеката. Избирам свой собствен.

Богинята повдигна вежди. Порът изви гръб, а кучето изръмжа.

— Ще намерим начин да спрем Гея — продължи Хейзъл — и ще спасим приятелите си от Тартара. Както корабът, така и екипажът му ще оцелеят. Ще спрем и войната между двата лагера. Ще свършим всичко.

Бурята зави, а черните стени на торнадото се завихриха по-бързо и по-бързо.

— Впечатляващо — каза Хеката, все едно Хейзъл е плод на някакъв неясен научен експеримент. — Това ще си струва да се види.

Хейзъл усети как я залива стена от мрак. Когато отново можеше да вижда, от бурята, богинята и слугите й нямаше и следа. Хейзъл стоеше на върха на хълма, огряна от обедното слънце, съвсем сама сред руините, ако не се броеше Арион, който крачеше нервно около нея и пръхтеше неспокойно.

— Съгласна съм — каза Хейзъл на коня, — да се махаме оттук.

— Какво стана? — попита Лио след като Хейзъл се качи обратно на борда на Арго II . Ръцете на момичето все още трепереха след разговора с богинята. Тя погледна над перилата и видя прахта, оставена от Арион по италианските хълмове. Бе се надявала, че приятелят й ще остане, но не можеше да го обвинява, че иска да се махне от това място колкото се може по-скоро.

Пейзажът под тях блестеше, огрян от лятното слънце. Старите руини на хълма се белееха без следа от богини, кръстопътища или пръдливи порове.

— Хейзъл? — попита Нико.

Коленете й омекнаха. Нико и Лио я хванаха за ръце, след което й помогнаха да застане на стълбите, водещи към предната палуба. Почувства срам, все едно беше някаква глупава принцеса от приказките, но нямаше сили. Споменът за образите на кръстопътя я изпълваше с ужас.

— Срещнах Хеката — успя да каже накрая тя.

Не им каза всичко. Спомни си думите на Нико, че куражът им вече е поставен на върховно изпитание. Каза им обаче за тайния проход в северната част на планините и за обиколния маршрут, който според Хеката щеше да ги отведе до Епир. Когато свърши, Нико я хвана за ръката. Очите му бяха загрижени.

— Хейзъл, срещнала си Хеката на кръстопът. Малко герои оцеляват след подобна среща, а тези, които го правят, вече никога не са същите. Сигурна ли си, че си…

— Добре съм — настоя тя.

Но знаеше, че не е. Спомни си колко дръзка и ядосана се бе почувствала, когато съобщи на богинята, че ще намери своя път и ще успее във всичко. Сега това й се струваше нелепо. Смелостта я бе напуснала.

— Ами ако Хеката ни лъже? — попита Лио. — Може да попаднем в капан.

Хейзъл поклати глава.

— Ако беше капан, Хеката щеше да изкара северния маршрут изкусителен. Но, повярвай ми, тя не го направи.