Рик Риърдън - Проклятието на титана

— „На титана проклятието драговолно един ще поеме“ — добави Силена. — Какво означава това?

Хирон и Зои се спогледаха притеснено, но предпочетоха да запазят в тайна мислите си.

— „И бащина десница живота на свое чедо ще отнеме“ — измърмори Гроувър, дъвчейки кутийки и топчета за пинг-понг. — Възможно ли е? Кой би посегнал на детето си?

Възцари се тежка тишина.

Хвърлих поглед на Талия, чудех се дали не си мислеше същото, което и на мен ми се въртеше в главата. Преди години оракулът беше предсказал на Хирон, че следващото от децата на Тримата големи — Зевс, Посейдон и Хадес, — което навърши шестнайсет, ще реши съдбата на боговете — ще ги спаси или унищожи. Заради това след Втората световна война Тримата големи се бяха заклели тържествено да нямат повече деца. Само че аз и Талия все пак се бяхме родили и вече наближавахме шестнайсетата си годишнина.

Спомних си един разговор с Анабет от миналата година. Бях я попитал защо според нея, след като съм толкова опасен, боговете просто не ме убият.

„Някои от тях с радост биха го направили — отвърна тя. — Но ги е страх да не разсърдят Посейдон!“

Дали някой от олимпийските богове би вдигнал ръка над детето си? Дали нямаше да реши, че е по-лесно да го остави да умре? Това се отнасяше най-вече до мен и до Талия. Зачудих се дали все пак не трябваше да изпратя на Посейдон вратовръзката на мидички, която му бях купил за деня на бащата.

— Ще има и загинали — обяви Хирон. — Това е сигурно.

— О, страхотно! — обади се Дионис.

Обърнахме се рязко към него. Той невинно вдигна поглед от списанието си „Вино за ценители“.

— „Пино ноар“ се завръща. Не ми обръщайте внимание, говорете си.

— Пърси е прав — рече Силена Берегард. — Трябва да заминат двама от лагера.

— И какво? — подхвърли подигравателно Зои. — Да не би да се пишеш доброволец?

Силена пламна като домат.

— За нищо на света не бих тръгнала с ловджийките! Не ме гледай така!

— Една дъщеря на Афродита, която не желае да я гледат! — засмя се презрително Зои. — Чуй се само! Какво би казала майка ти!

Силена се надигна от стола, но братята Стол я дръпнаха обратно на мястото й.

— Престанете! — скара се Бекендорф. Той беше едър и с плътен глас. Рядко се обаждаше, но когато го направеше, другите обикновено се вслушваха. — Нека започнем с ловджийките. Кои ще са трите, които ще заминат?

Зои се изправи.

— Аз, разбира се. Ще взема и Феба. Тя е най-добрата ни следотърсачка.

— Онази здравенячка, която обича да удря хората по главите? — попита предпазливо Травис Стол.

Зои кимна.

— Дето забучи стрелата си в шлема ми? — уточни Конър.

— Да! — извика Зои. — Защо?

— А, нищо — отвърна Травис. — Просто имаме един подарък за нея. — Измъкна голяма сребриста тениска с надпис „БОГИНЯТА НА ЛУНАТА АРТЕМИДА, ЕСЕНЕН ЛОВ 2002“, под който бяха изброени десетина национални парка и резервати. — Колекционерска рядкост. На нея много й хареса. Ще й я дадеш ли?

Досетих се, че братята замисляха нещо. Бяха ненадминати в коварните планове. Но Зои явно не ги познаваше толкова добре, тъй като въздъхна и взе тениската.

— Както вече казах, ще взема Феба. И Бианка, ако се съгласи.

Бианка се сепна като ударена от гръм.

— Аз ли? Но… аз съм съвсем от скоро с вас. Едва ли ще съм ви от полза.

— Ще се справиш — настоя Зои. — Едва ли ще имаш по-добра възможност да се докажеш.

Бианка замълча. Стана ми жал за нея. Много добре помнех първия си подвиг, когато бях само на дванайсет. Бях напълно неподготвен. Може би малко поласкан, но най-вече объркан и тотално скован от страх. В този момент Бианка вероятно се чувстваше по същия начин.

— А кои ще са лагерниците? — попита Хирон. Погледна ме в очите, но не ми беше ясно какво си мислеше.

— Аз! — Гроувър скочи толкова рязко, че блъсна масата. Отупа от дрехите си трохите от крекери и топчета за пинг-понг. — Готов съм на всичко, за да помогна на Артемида!

Зои сбърчи нос.

— Не съм съгласна, сатир. Ти дори не си полубог!

— Но е от лагера — възрази Талия. — И освен това владее горската магия. Научи ли се да свириш търсаческата мелодия, Гроувър?

— Разбира се!

Зои си замълча. Нямах представа какво е търсаческа мелодия, но явно според Зои тя беше нещо полезно.

— Добре — кимна тя. — И кой ще е вторият?

— Аз. — Талия се изправи и предизвикателно се огледа дали някой ще възрази.

Никога не съм бил добре по математика, но едва сега си дадох сметка, че местата в петчленния отряд вече са запълнени и аз не съм между избраниците.