Рик Риърдън - Проклятието на титана

— Взех им знамето, Талия! — Хвърлих го в лицето й. — Видях възможност и се възползвах от нея.

— Стигнах до базата им! — изкрещя тя. — Но знамето го нямаше. Ако не се беше намесил, щяхме да спечелим!

— Не, щяха да те спрат.

— Значи пак аз съм виновна, така ли?

— Нищо такова не съм казал.

— Ааа! — изръмжа Талия и ме бутна, електрическият заряд ме разтърси от главата до петите, отхвръкнах няколко метра назад и паднах във водата. Неколцина от лагерниците ахнаха. Ловджийките едва сдържаха смеха си. Талия пребледня. — Извинявай! Не беше нарочно…

Притъмня ми пред очите, ушите ми бучаха. От потока се надигна вълна, стовари се върху Талия и я обля.

Изправих се.

— И аз не го направих нарочно.

Талия дишаше тежко.

— Достатъчно! — намеси се Хирон.

Тя обаче не го слушаше. Вдигна копието си.

— Сам си го изпроси, водорасляк!

Не знам защо, но нямах нищо против Анабет да ме нарича така — ако не друго, поне бях свикнал, — но нямах намерение да позволя на Талия да ме обижда.

— Ела да те видим, довчерашно дърво такова!

Вдигнах Въртоп, но изведнъж тя изкрещя нещо, от небето се стовари гръм върху върха на копието й и оттам се насочи в ярка дъга към гърдите ми.

Тупнах по задник на земята. Разнесе се мирис на опърлено, който като че ли идваше от дрехите ми.

— Талия! — изрева строго Хирон. — Достатъчно, казах!

Изправих се на крака и заповядах на целия поток да се събере при мен. Хиляди кубици вода се надигнаха от коритото и надвиснаха над главата ми като черен облак.

— Пърси! — умолително се обади Хирон.

Ала преди да стоваря потопа върху Талия, сред дърветата изникна позната фигура и аз смаяно се взрях в нея. Гневът и концентрацията ми мигом отлетяха. Водата се плисна обратно в коритото. Талия така се изненада, че се обърна да види какво гледах.

Нещото се приближаваше, обвито в плътна зеленикава мъгла. Когато го видяха, Хирон и лагерниците ахнаха.

— Невъзможно! — прошепна Хирон, за първи път го чувах толкова разтревожен. — Никога не е напускал тавана. Никога!

Сбръчканата мумия, в която се беше вселил духът на оракула, се спря пред нас. Носещата се от нея мъгла обагряше в отвратително зелено снега в краката ни.

Никой не смееше да помръдне. Изведнъж в главата ми се разнесе глас. Явно всички го чуваха, тъй като неколцина затиснаха с длани ушите си.

— Аз съм духът на Делфи. Чрез мен говори Феб Аполон, убиецът на могъщия питон.

Оракулът ме изгледа с мъртвите си студени очи и след това се обърна към Зои Нощната сянка.

— Ти, който търсиш истината, излез напред и питай.

Зои преглътна и дрезгаво прошепна:

— Какво трябва да направя, за да помогна на господарката си?

Устата на мумията се отвори и навън изскочи облак зеленикав дим. Пред нас се появи неясно изображение на планина. На върха й Артемида беше прикована със синджир към скалите. Богинята беше коленичила с вдигнати нагоре ръце, сякаш отблъскваше някакъв нападател, и изглеждаше измъчена и изнемощяла. Оракулът произнесе:

След това зеленият облак се събра и като голяма зелена змия се върна обратно в устата на мумията. Оракулът се отпусна на един камък и застина неподвижно, също както си седеше на тавана, все едно възнамеряваше да остане край потока през следващите сто години.

Оракулът поне можеше да си направи труда да се прибере сам на тавана.

Вместо това натовариха мен и Гроувър със задачата да го занесем. Не беше трудно да се досетя защо ми се е паднала тази чест — в момента със сигурност бях начело на класацията на най-малко харесваните хора в лагера.

— Внимавай! Главата! — извика Гроувър, когато стигнах до последното стъпало, само че предупреждението му закъсня.

Тряс! Съсухреното лице се удари в рамката на вратата и по мен се посипа прах.

— Олеле! — Пуснах мумията на пода и внимателно я огледах. — Мислиш ли, че й стана нещо?

— Не знам — сви рамене той.

Замъкнахме я до трикракото столче и се изправихме, потни и запъхтени. Кой би предположил, че една мумия тежи толкова?

Както и очаквах, оракулът и този път не ми каза нищо. Когато най-сетне изскочихме от тавана и затръшнахме вратата след себе си, изпитах невероятно облекчение.