Рик Риърдън - Проклятието на титана

— Никога! — извика Зои. — Нам не трябва вашата помощ!

— „На нас“, а не „нам“! — поправи я Талия. — Чуй се, Зои, никой не говори така поне от сто години насам! Влез в крак с времето!

Зои се поколеба, като че ли се опитваше да се насили да произнесе изречението правилно.

— Нам не трябва вашата помощ!

Талия въздъхна.

— О, забрави!

— Страхувам се, че в пророчеството изрично се казва, че се нуждаете от помощта ни — обади се Хирон. — Лагерниците и ловджийките трябва да заминат заедно.

— Дали? — измърмори замислено господин Д. и поднесе чашата с диетична кола към носа си, сякаш вдъхваше някакъв приятен винен аромат. — „Един ще загине“, „бащина десница живота на свое чедо ще отнеме“… Доста гадничко звучи, нали? Ами ако се провалите именно защото тръгнете заедно?

— Господин Д. — въздъхна Хирон, — с цялото ми уважение, но на чия страна сте?

Дионис вдигна вежди.

— Извини ме, скъпи ми кентавре. Просто се опитвах да помогна.

— Трябва да сме заедно — заяви Талия. — И на мен не ми допада, Зои, но знаеш, че човек не може да надхитри пророчеството. Срещу ръжен не се рита.

Зои се намръщи, но като че ли беше съгласна с нея.

— И не бива да се бавим — добави Хирон. — Днес е неделя. В петък, двайсет и първи декември, е зимното слънцестоене.

— Каква радост — измърмори Дионис. — Поредната скучна годишна среща.

— Артемида задължително трябва да присъства на нея — обади се Зои. — Тя отдавна настоява за незабавни и категорични действия срещу армията на Кронос. Ако я няма на съвета, боговете няма да решат нищо. Ще изгубим още една година, вместо да се подготвим за неизбежната битка.

— Да не би да намеквате, че боговете не могат да достигнат до единогласие по този въпрос, млада госпожице? — попита намръщено Дионис.

— Да, господарю.

Господин Д. кимна.

— Просто питам. Права сте, разбира се. Продължавайте.

— И аз съм съгласен със Зои — рече Хирон. — Присъствието на Артемида на съвета е изключително важно. Разполагаме само с пет дни, за да я намерим. Както и да намерим чудовището, по чиито следи се е отправила тя. Още тук и сега трябва да решим кой ще замине на този подвиг.

— Трима на двама — обадих се аз.

Всички се обърнаха към мен. Талия така се изненада от включването ми, че дори забрави да се преструва, че не ме забелязва.

— Нали трябва да са петима — продължих смутено аз. — Три ловджийки и двама от лагера. Така е честно.

Талия и Зои се спогледаха.

— Разумно ми се вижда — измърмори неохотно Талия.

Зои изсумтя.

— Предпочитам да взема всички ловджийки. Сигурна съм, че ще ни потрябват.

— Не забравяй, че бързината също е от значение — напомни й Хирон. — Допускам, че следите на чудовището са отвели Артемида на запад. И вие ще трябва да поемете в същата посока. Пророчеството е ясно: „Проклятието на Олимп сочи следата“. Какво би казала господарката ви? „Многото ловджийки може да заличат следата!“ Една малка група би била по-подходяща.

Зои взе една хилка за пинг-понг и се взря в нея напрегнато, все едно се опитваше да реши кого да удари първи.

— Това чудовище, проклятието на Олимп… Отдавна ловувам с господарката Артемида, но не съм чувала за подобен звяр.

Всички се обърнаха към Дионис, той беше единственият бог сред нас, а пък боговете би трябвало да знаят всичко. Той разлистваше някакво списание за вино, но когато тишината се проточи, вдигна глава.

— Не гледайте към мен! Аз съм от по-младите богове, нали не сте забравили? Не се интересувам от древни чудовища и прашасали титани. Никой не говори за такива работи на купони.

— Хирон, а ти нямаш ли някаква идея за какво може да става дума? — попитах аз.

Кентавърът облиза устни.

— Имам няколко идеи и нито една от тях не ми харесва. Пък и са малко вероятни. Тифон, например, чудесно отговаря на описанието. Той е бил истинско проклятие за Олимп. Или пък морското чудовище Кето. Само че веднага щяхме да разберем, ако някое от тях се беше събудило. Те са морски чудовища с големината на небостъргач. Баща ти, Посейдон, вече щеше да ни е предупредил. Страхувам се, че въпросното чудовище от пророчеството е от друга категория. Но може би много по-мощно.

— Изправяте се пред голяма заплаха — обади се Конър Стол. (Хареса ми, че говореше във второ лице.) — Доколкото разбирам, най-малко двама от петимата ще загинат.

— „Но стигнат ли в земята без дъжд, един ще загине“ — цитира Бекендорф. — На ваше място не бих влизал в пустини.

Разнесе се одобрителен шепот.