Рик Риърдън - Проклятието на титана

В нашия отбор бяха Бекендорф и двама от братята му, неколцина от децата на Арес (още ми беше странно, че Клариса я нямаше) и няколко от децата на Афродита. За първи път ги виждах да проявят желание да участват в играта. Обикновено те стояха отстрани, бъбреха си, оглеждаха се в реката и така нататък, но когато чуха, че ще се изправим срещу ловджийките, веднага поискаха да ги включим.

— Ще им покажа аз на тях дали „любовта не става за нищо“ — заканително измърмори Силена Берегард, докато си слагаше бронята. — Ще ги накъсам на парчета!

Начело на нашия отбор бяхме аз и Талия.

— Аз поемам нападението — предложи тя, — а ти вземи защитата.

— О! — възкликнах сепнато, направо ми беше взела думите от устата. — Не мислиш ли, че ще си по-полезна в защита? Все пак имаш щита и…

Талия държеше в ръката си Егида и дори и нашите съотборници я заобикаляха отдалече и отклоняваха поглед от бронзовото лица на Медуза.

— С него ще съм по-полезна в атака — отвърна Талия. — Освен това, ти имаш повече опит в защитата.

Не бях сигурен дали не ме поднасяше. Опитът ми в защитата всъщност беше доста плачевен. През първата година Анабет ме беше оставила като примамка и едва не загинах от копието на Клариса и внезапната поява на една от хрътките на Хадес.

— Добре, става — отстъпих аз.

— Супер. — Талия се обърна да помогне на момичетата от хижата на Афродита да си сложат броните, тъй като те се страхуваха да не си счупят лакираните дълги нокти. Нико ди Анджело изтича при мен ухилен до уши.

— Пърси, това е страхотно! — Бронзовият му шлем със сини пера падаше над очите му, а ризницата му беше поне шест номера по-голяма. Зачудих се дали и аз бях изглеждал по същия нелеп начин първия път. Най-вероятно да, за съжаление.

Нико с усилие вдигна меча си.

— Ще ги избием до крак!

— Е… няма.

— Защото ловджийките са безсмъртни?

— Да, освен ако не бъдат убити по време на битка. Но…

— Представяш ли си колко ще е готино, ако те убият, веднага да възкръснеш и да продължиш да се биеш и така…

— Нико, това не е игра! Мечовете са истински. Може да нараняват.

Той ме изгледа разочаровано и изведнъж си дадох сметка, че звучах точно като майка си. Ужас! Това не беше добър знак.

Потупах го по рамото.

— Спокойно, всичко ще е наред. Гледай само да не се отделяш от нас. И стой по-далеч от Зои. Ще ги размажем!

Хирон тропна с копито по пода на трапезарията.

— Герои! — извика той. — Знаете правилата. Потокът е границата. Синият отбор — лагерниците — се разполагат в западната част на гората. Ловджийките на Артемида — червеният отбор — вземат източната. Аз ще съм съдия и полеви лекар, ако се наложи. И без осакатявания, моля! Позволени са всякакви вълшебства. По местата!

— Страхотно! — прошепна Нико. — Какви са тези вълшебни предмети? На мен ще ми дадат ли?

Не успях да го светна, че нямаше шанс, тъй като в този момент Талия се обади:

— Сините, след мен!

Лагерниците се разкрещяха и хукнаха след нея. Затичах се, за да ги настигна, но се спънах в някакъв захвърлен на земята щит и вместо на капитан на отбора, заприличах по-скоро на пълен идиот.

Забихме знамето си на върха на Юмрука на Зевс — няколко скали в западната част на гората, които погледнати под определен ъгъл приличаха на изскочил от земята огромен юмрук. Погледнато от всички други страни, мястото приличаше по-скоро на купчина огромни сърнешки бобешки, но Хирон ни беше забранил да го наричаме Лайното, тъй като беше посветено на Зевс, а той нямаше чувство за хумор.

Така или иначе, беше добър избор за база. Най-голямата скала беше висока десет метра и трудна за катерене, но пък знамето се виждаше отдалече, както изискваха правилата на играта, и нямаше никакво значение, че пазачите не бива да са по-близо от три метра от него.

Оставих Нико при Бекендорф и братята Стол, като се надявах, че така няма да се пречка на никого и ще бъде в безопасност.

— Ще изпратим един отряд наляво, за да прилъжем врага — рече Талия. — Силена, ти ще си начело.

— Слушам!

— Вземи Лоурел и Джейсън. Те са добри бегачи. Опитайте се да повлечете ловджийките след себе си. Аз ще тръгна с основната група надясно и така ще ги изненадаме.

Всички кимнаха. Планът не звучеше зле и Талия говореше толкова уверено, че нямаше как да не повярваме, че замисълът й ще успее.

— Искаш ли да добавиш нещо, Пърси? — попита тя.

— Ами… Бъдете нащрек. Разполагаме с четирима пазачи и двама разузнавачи. Това е доста малко за толкова голям периметър. Аз ще обикалям наляво-надясно. Ако имате нужда от помощ, викайте.