Рик Риърдън - Проклятието на титана

— Аха. Какво би трябвало да означава това?

Сатирът поклати глава.

— Нямам представа. Но след съня на Зои…

— Какво? Да не би Зои също да е сънувала нещо подобно?

— Ами… не знам точно. В три сутринта отърча в голямата къща и поиска да говори с Хирон. Изглеждаше направо паникьосана.

— А ти откъде знаеш?

Гроувър се изчерви.

— Бях легнал да спя пред хижата на Артемида.

— Защо?

— Просто така, да съм близо до тях.

— Ама и ти си един любовник с копита!

— Не съм! Събудих се, когато тя изхвърча навън и я проследих до голямата къща. Скрих се в един храст и видях всичко. Първоначално Аргус отказа да я пусне и тя пощуря. Помислих си, че ще се сбият.

Опитах се да си го представя. Аргус, началникът на охраната на лагера, беше русокос здравеняк с очи по цялото тяло. Появяваше се само когато изникнеше нещо сериозно. Честно казано, нямах представа кой би надделял в една схватка между него и Зои Нощната сянка.

— И какво искаше? — попитах.

Гроувър се намръщи.

— Ами тя започва да говори адски странно, когато е развълнувана, така че не ми стана много ясно. Доколкото разбрах, някаква голяма опасност заплашвала Артемида и ловджийките трябвало да й се притекат на помощ. Нарече Аргус „хаймана“ и каза, че „чавка му е изпила акъла“ — не съм сигурен какво точно означава това, но май не е хубаво. Той пък й отвърна…

— Чакай, чакай. Как изобщо Артемида може да е заплашена от опасност?

— Ами… Накрая Хирон излезе по пижама и с ролки на опашката и…

— Хирон си къдри опашката с ролки?

Гроувър се сепна и закри устата си с ръка.

— Извинявай, нищо не съм чул — рекох. — Продължавай.

— Зои каза, че иска разрешение незабавно да напусне лагера. Хирон категорично отказа. Ловджийките трябвало да останат тук, докато не получат нова заповед от Артемида. А Зои му отвърна — Гроувър потрепери: — „А как ще получим нова заповед от Артемида, ако Артемида я няма?“.

— Ама то нали и сега я няма? Може да изпрати пратеник, или…

— Не, не, според мен тя имаше предвид наистина да я няма. Да е пленена. Или отвлечена.

— Отвлечена? — Трудно ми беше да си го представя. — Кой би могъл да отвлече една безсмъртна богиня? Възможно ли е изобщо?

— Ами да. Има такива случаи. Персефона, например.

— Ама тя е била богиня на цветята.

Гроувър се нацупи, май го бях засегнал.

— На пролетта!

— Както и да е. Артемида е много по-силна от нея. Кой би могъл да я отвлече? И защо?

Той нещастно поклати глава.

— Нямам представа. Кронос?

— Не може да е набрал толкова мощ. Нали?

Последния път, когато бяхме видели Кронос, той беше на парчета. Не, всъщност не го бяхме видели с очите си. Преди хиляди години, след голямата война между титаните и боговете, боговете го бяха накълцали със собствената му коса и бяха разпилели останките в Тартар — нещо като бездънна кофа за боклук, където изхвърляха враговете си. По-миналото лято Кронос ни беше подмамил до ръба на ямата и за малко не успя да ни придърпа вътре. Миналото лято на борда на пълния с чудовища кораб на Люк зърнахме един златен ковчег и Люк заяви, че господарят на титаните се пренасял в него парче по парче всеки път, когато някой се присъединял към армията им. Кронос можеше да се появява в сънищата на хората и да ги прилъгва на своя страна, но не ми се вярваше, че е способен физически да надделее над Артемида, ако още е надробен на кайма.

— Не знам — поклати глава Гроувър. — Щеше да се разчуе, ако Кронос е възвърнал формата си. Боговете щяха да са по-притеснени. И въпреки това е странно, в една и съща нощ и ти, и Зои да сънувате кошмари. Все едно…

— Между тях има връзка — прекъснах го аз.

На заснежената морава срещу нас един сатир се пързаляше на копитата си след червенокоса дървесна нимфа. Тя се разсмя и протегна ръце, сякаш за да го прегърне. Щрак! Нимфата се превърна в ела и засилилият се сатир целуна ствола.

— Ех, любов! — въздъхна замечтано Гроувър.

Аз все още размишлявах над кошмара на Зои, който тя беше сънувала само няколко часа след моя.

— Трябва да говоря с нея!

— Преди това… — Гроувър извади нещо от джоба си. Нагъната на три брошура, като реклама на туристическа агенция. — Нали се чудеше как ловджийките се появиха точно навреме в „Уестовър Хол“? Според мен са ни следили.

— Следили ли? Защо?

Подаде ми брошурата. Най-отгоре пишеше: „Ловджийките на Артемида — разумният избор за твоето бъдеще!“. Вътре имаше снимки на момичета с опънати лъкове, дебнещи всевъзможни диви зверове. Под тях бяха пръснати лозунги от типа на: „Забравете за грижите за здравето — получавате безсмъртие!“ и „Бъдеще без досадни момчета!“.