Рик Риърдън - Проклятието на титана

— Аха. По-добре да го замениш с: „А аз виря си носа“.

— Не, не, за хайку не е нужна рима, важен е броят на сричките. Хмм… — Той си замърмори нещо полугласно.

Зои Нощната сянка се обърна към нас.

— След последното си пътешествие до Япония, господарят Аполон разви слабост към хайку. Но за щастие сега е много по-добре, отколкото след ходенето си в Лимърик 3 3 Град в Ирландия, на който вероятно са кръстени т.нар. лимърици — хумористични стихотворни произведения, популярни във Великобритания и САЩ през XIX-XX в. — Бел.прев. . Ако чуех още някое стихотворение, започващо със: „Златокъдра богиня от Спарта“…

— Измислих го! — обяви Аполон. — „И великодушно я оказвам!“ Така стана супер! — Той се поклони самодоволно. — Добре, сестричке. Искаш да закарам ловджийките ти, така ли? Точно навреме! Тъкмо се канех да потеглям.

— На тези полубогове също ще им трябва транспорт — посочи към нас Артемида. — Те са от лагерниците на Хирон.

— Няма проблеми! — Аполон ни изгледа. — Я да видим… Талия, нали? Чувал съм за теб!

Талия се изчерви.

— Здравейте, господарю Аполон.

— Дъщеря на Зевс, нали? Това те прави наполовина моя сестра. И доскоро беше дърво, нали така? Радвам се, че си пак при нас. Направо пощурявам, като чуя, че пак са превърнали някое красиво момиче в дърво. Помня, веднъж…

— Братко — прекъсна го Артемида. — Трябва да тръгваш.

— А, да. — Той спря погледа си върху мен и очите му се присвиха. — Пърси Джаксън?

— Същият… господарю.

Беше ми странно да наричам „господарю“ един младеж, но пък се бях научил да проявявам предпазливост към безсмъртните. Те лесно се обиждаха. И си ти го изкарваха през носа.

Аполон ме огледа внимателно, но не каза нищо, което леко ме притесни.

— Е — рече той накрая, — време е да потегляме! Пътуване само в една посока — на запад. И ако го пропуснете, няма връщане назад!

Погледнах мазератито, в което можеха да се поберат максимум двама души. А ние бяхме двайсет.

— Страхотна кола — обади се Нико.

— Благодаря, малък — отвърна Аполон.

— Но как ще се поберем всички?

— О! — Богът като че ли едва сега осъзна проблема. — Уф, да. Най обичам да се возя в спортни модели, но щом трябва…

Извади ключовете и натисна бутона за алармата. Пиук-пиук.

За миг мазератито отново засия. Когато ослепителната светлина угасна, на негово място се беше появило малко автобусче, като онова, с което ходехме да играем бейзбол в училище.

— Ето на! — обяви той доволно. — Скачайте вътре!

Зои заповяда на ловджийките да се качат. Наведе се да вземе раницата си, но Аполон я спря:

— Дай на мен, сладурче.

Зои сепнато отстъпи, за да избегне докосването, и го изгледа смразяващо.

— Братко — обади се строго Артемида. — Не бива да се правиш на кавалер с моите ловджийки. Не бива да ги поглеждаш, да им говориш и да флиртуваш с тях. И най-вече не бива да ги наричаш „сладурче“.

Аполон разпери ръце.

— Извинявай, забравих. А ти къде отиваш, сестричке?

— На лов — отвърна Артемида. — Не е твоя работа.

— Така или иначе, пак ще разбера. Виждам всичко. Зная всичко.

Артемида изсумтя.

— Не искам нищо повече от теб, освен да ги закараш в лагера. И да не ми се пречкаш!

— Да ти се пречкам ли? Никога не ти се пречкам!

Богинята въздъхна и му обърна гръб. Спря се пред нас.

— Ще се видим преди зимното слънцестоене. Зои, ти отговаряш за ловджийките. Не правете глупости. Дръжте се така, все едно съм с вас.

Зои застана мирно.

— Да, господарке.

Артемида коленичи и се взря в земята, сякаш търсеше следи. След миг се изправи, изглеждаше объркана.

— Толкова голяма опасност… Трябва да открия звяра на всяка цена.

Хукна към дърветата и се стопи в сенките им.

Аполон се обърна с усмивка и размаха ключовете на колата.

— Кой иска да покара?

Ловджийките се натовариха в микробуса, като се натъпкаха най-отзад, за да са по-далеч от Аполон и останалите силно заразни индивиди от мъжки пол. Бианка отиде при тях, като остави братчето си отпред при нас, което на мен ми се стори доста грубо, но Нико явно нямаше нищо против.

— Страхотно е! — заяви той, подскачайки по шофьорската седалка. — Това наистина ли е Слънцето? Мислех, че боговете на Слънцето и на Луната са Хелиос и Селена. Защо понякога са те, а понякога сте ти и Артемида?

— Заради съкращенията — отвърна Аполон. — Римляните са виновни. Не можеха да си позволят толкова много приношения в различни храмове и затова задраскаха Хелиос и Селена и набутаха техните задължения на нас. Сестра ми получи Луната, а аз — Слънцето. В началото ми беше кофти, но пък поне разполагам с тая страхотна кола.