Рик Риърдън - Проклятието на титана

Ловджийките събраха палатките за нула време. Докато аз зъзнех на студа (за разлика от мен, те като че ли изобщо не забелязваха атмосферните условия) и Артемида се взираше очаквателно на изток, Бианка дръпна настрани Нико да поговорят. По унилата му физиономия се досещах, че тя му обясняваше за решението си да се присъедини към лова. Нямаше как да не си помисля, че постъпва егоистично, като изоставя брат си.

Талия и Гроувър дойдоха при мен, горяха от нетърпение да разберат какво е станало на аудиенцията ми при богинята.

Когато им разказах, Гроувър пребледня.

— Последния път, когато ловджийките бяха в лагера, положението беше страшно.

— А откъде се взеха изобщо тук? — зачудих се аз на глас. — Сякаш изникнаха изпод земята.

— Бианка е решила да тръгне с тях! — изсумтя презрително Талия. — Заради Зои е! Тази проклета…

— Кой може да я вини? — прекъсна я Гроувър. — Безсмъртие в компанията на Артемида…

Той въздъхна дълбоко.

Талия направи физиономия.

— Ама и вие, сатирите, сте едни… Всички сте влюбени в Артемида. Не разбрахте ли, че на нея изобщо не й пука за вас?

— Но тя е толкова… свързана с природата… — замечтано промърмори Гроувър.

— Дрън-дрън шикалки! — изсумтя Талия.

— Шикалки, шишарки, кестени… — продължи да нарежда унесено той.

Най-накрая небето започна да просветлява. Артемида измърмори:

— Крайно време беше! Толкова е мързелив през зимата!

— Изгрева ли чакате? — попитах любезно.

— Не, брат си.

Не исках да бъда груб. Бях чел мита за Аполон — понякога наричан и Хелиос, който карал огромната колесница със слънчевия диск по небосвода. Но също така знаех, че слънцето е звезда на милиарди километри от нас. Бях свикнал с мисълта, че някои от древногръцките митове са действителност, но въпреки това… Не можех да си представя как точно ще се появи Аполон със Слънцето в колесница.

— Не е точно така, както си въобразяваш — рече Артемида, все едно беше прочела мислите ми.

— О, аха. — Поуспокоих се малко. — Значи няма да се появи с колесница с…

Изведнъж на хоризонта пламна светлина. Заля ни топла вълна.

— Не гледай — посъветва ме богинята. — Почакай първо да спре.

Да спре ли?

Извърнах глава и видях, че и другите са послушали съвета й. Светлината и топлината така се усилиха, че накрая имах чувството, че дебелото ми яке ще пламне на гърба ми. Изведнъж светлината угасна.

Обърнах се. Не можеше да бъде! Пред мен стоеше моята кола! Е, не моята, в смисъл, че я притежавах, а колата, която винаги съм искал. Червено мазерати спайдър кабрио! Беше толкова страхотна, че направо сияеше. След това си дадох сметка, че сиянието идваше от нажежения корпус. Снегът около нея се беше стопил в съвършен кръг и това обясняваше защо стоях на зелена трева и обувките ми бяха мокри.

Шофьорът изскочи с широка усмивка на лицето. Изглеждаше седемнайсет-осемнайсет годишен и за миг се изплаших, че това беше Люк, старият ми враг. Имаше същата руса коса и стегната фигура на спортист. Но не беше Люк. Беше по-висок и нямаше белег на бузата си. Усмивката му беше непресторена и игрива. (При последните ни срещи Люк само се зъбеше и мръщеше.) Беше облечен с джинси, меки обувки и тениска без ръкави.

— О! — измърмори Талия. — Я какъв печен пич!

— Нали е бог на Слънцето, нормално е да има тен — отвърнах аз.

— Не това имах предвид.

— Сестричке! — извика Аполон. Ако зъбите му бяха една идея по-бели, щеше да ни ослепи и без слънчевата си кола. — Какво става? Толкова рядко се обаждаш. Никога не пишеш. Бях започнал да се тревожа!

Артемида въздъхна.

— Добре съм, Аполон. И не ми викай „сестричке“!

— Аз се родих първи, така че…

— Близнаци сме! Колко хилядолетия трябва да спорим…

— Та какво е станало? — прекъсна я той. — Гледам, че момичетата са с теб. Да не би да искаш да ви дам някой урок по стрелба с лък?

Артемида стисна зъби.

— Нуждая се от услуга. Трябва да се впусна по дирите на един звяр, сама. Бих искала да закараш спътниците ми в лагера.

— Нямаш проблеми, сестричке! — Изведнъж вдигна ръце, за да накара всички да замълчат. — Усещам как в главата ми се ражда хайку!

Ловджийките изохкаха. Явно познаваха творческите пориви на Аполон.

Той се прокашля и театрално протегна ръка.

Ухили се и зачака аплодисменти.

— Куца ти римата в последния стих — отбеляза Артемида.

— Така ли? — намръщи се той.